Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Стъписана от думите на непознатия мъж, който твърдеше, че е Самуел Мендел, Алма се изправи на седалката на колата и изпи кафето и аспирините на три глътки. Този човек не приличаше на младежа с розови бузи и игрив поглед, с когото се бе сбогувала на кея в Гданск. Нейният истински брат беше този смътен спомен, а не мъжът пред нея: слаб, сух, с остър поглед и жестока уста, с обгорена от слънцето кожа и лице, прорязано от дълбоки бръчки и няколко белега.
– Как мога да съм сигурна, че ти си моят брат?
– Не можеш. Но аз не бих си губил времето с теб, ако не бях.
– Къде са дрехите ми?
– В пералнята. Ще са готови след час. Имаме време да поговорим.
Самуел ѝ разказа, че последното нещо, което видял, когато свалили самолета му, бил светът, който се въртял ли, въртял. Не бе успял да скочи с парашут, в това не се съмняваше, защото в такъв случай германците щели да го открият, и нямаше ясно обяснение за това, как е оживял, след като машината се бе разбила и запалила. Предполагаше, че е бил изстрелян от седалката при падането и се е приземил върху короните на дърветата, където останал да виси. Вражеският патрул открил тялото на другия пилот и преустановил търсенето. Той самият бил спасен от двама членове на Френската съпротива с множество изпочупени кости и в амнезия; когато видели, че е обрязан, го предали на група от Еврейската съпротива. Крили го с месеци в пещери, обори, мазета, изоставени фабрики и домове на добри хора, готови да му помагат, като го местели често от едно място на друго, докато счупените му кости зараснали, престанал да бъде товар за другите и се включил в групата като боец. Мъглата в съзнанието му почнала да се разсейва доста след като костите му заздравели. По униформата, която носел, когато го открили, знаел, че е дошъл от Англия. Разбирал английски и френски, но отговарял на полски; щели да минат месеци, преди да възстанови другите езици, които владеел. Тъй като не знаел името си, другарите му лепнали прякора Срязаното лице заради белезите, но той решил да се нарече Жан Валжан, като главния герой от романа на Виктор Юго, който прочел, докато се възстановявал. Участвал заедно със с другите бойци в една привидно безцелна война. Германските части действали толкова ефикасно и самонадеяно, с такава ненаситна жажда за власт и кръв, че саботажите, организирани от групата на Самуел, не успявали дори да одраскат черупката на звяра. Те живеели в сянка, щъкали като отчаяни мишки, с неизменно чувство за провал и напразно усилие, но не се предавали, защото нищо друго не им оставало. Поздравявали се само с една дума: победа. Сбогували се пак с нея: победа. Краят можел да се предвиди: Самуел попаднал в плен по време на акция и бил изпратен в "Аушвиц".
Когато войната свършила, след като оцелял в концентрационния лагер, Жан Валжан успял да се качи нелегално на кораб за Палестина, където еврейските бежанци прииждали на вълни, напук на Великобритания, която контролирала района и се. Опитвала да предотврати това, за да избегне конфликт е арабите. Войната го била превърнала във вълк единак, който стоял винаги нащрек. Задоволявал се със случайни любовни забежки, докато при една от тях, негова колежка от "Мосад" – израелската шпионска агенция, в която бил постъпил – старателна и смела следователка, му съобщила, че ще става баща. Казвала се Анат Ракоци и била емигрирала от Унгария заедно с баща си, единствените оцелели от многолюдно семейство. Връзката ѝ със Самуел била сърдечна, без романтика и бъдеще, което било удобно и за двама им, и нямало да я променят, ако не била неочакваната бременност. Анат смятала, че е стерилна, заради глада, побоищата, изнасилванията и медицинските "експерименти", които била изтърпяла. Когато установила, че онова, което расте в корема ѝ, не е тумор, а дете, решила, че Господ се е пошегувал. Съобщила на любовника си едва в шестия месец. "Гледай ти! А аз си мислех, че най-сетне почваш да се позакръгляш", казал той по въпроса, но не успял да прикрие възторга си. "Първо ще трябва да научим кой си, та детето да е наясно с произхода си. Презимето Валжан е мелодраматично", отвърнала тя. Година след година Самуел отлагал решението да потърси своята идентичност, но Анат веднага се заловила за работа със същата упоритост, с която разкривала за "Мосад" скривалищата на нацистките престъпници, избегнали нюрнбергските процеси. Тръгнала от "Аушвиц", последната спирка на Самуел преди примирието, и продължила да следва нишката на историята стъпка по стъпка. Люлеейки корем, тя отишла във Франция, за да говори с един от малцината останали още в страната членове на Еврейската съпротива, и той ѝ помогнал да намери бойците, спасили пилота на английския самолет; не било лесно, понеже след войната всички французи се оказали герои от Съпротивата. Накрая, преглеждайки архивите на Кралските военновъздушни сили в Лондон, Анат открила няколко снимки на младежи, които до известна степен приличали на нейния любовник. Нямало за какво друго да се хване. Позвънила му по телефона и му прочела пет имена. "Някое от тях звучи ли ти познато?", попитала. "Мендел! Сигурен съм. Презимето ми е Мендел", отговорил той, едва сдържайки риданието, запушило гърлото му.