Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Напористата китайка отново и отново настояваше да се срещне с Труман, за да го удуши със собствените си ръце, задето й бе изпратил Алан Карлсон, но президентът все нямаше време да я приеме. Вместо това САЩ обърнаха гръб на Гуоминдана, а в Китай корупцията, хиперинфлацията и гладът направиха услуга на Мао Дзъдун. Накрая Чан Кайшъ, Сун Мейлин и техните подчинени бяха принудени да избягат в Тайван. Континентален Китай стана комунистически Китай.
Глава 12
Понеделник, 9 май 2005 г.
Приятелите в Езерната ферма разбираха, че е крайно време да се качат на автобуса си и да напуснат мястото завинаги. Ала преди това трябваше да се погрижат за някои неща.
Хубавицата си сложи дъждобран с качулка и гумени ръкавици и разви маркуча, за да изплакне това, което беше останало от престъпника, върху когото Соня току-що бе седнала. Най-напред обаче извади пистолета от дясната ръка на трупа и предпазливо го постави на верандата (където по-късно го и забрави), с дуло, насочено към един дебел бор, който се намираше на около четири метра – не се знаеше кога могат да гръмнат тези дяволски машини.
Когато Кофата бе почистен от изпражненията, Юлиус и Бени го напъхаха под задната седалка на собствения му форд мустанг. При нормални обстоятелства той не би се побрал там, но сега бе добре сплескан от слоницата.
Юлиус седна зад волана на мустанга и потегли, а Бени го последва в пасата на Хубавицата. Искаха да намерят някое изоставено място на безопасно разстояние от Езерната ферма, където да полеят колата на престъпника с бензин и да я запалят, точно както едни истински гангстери биха постъпили в подобна ситуация.
Ала за целта им трябваше туба, в която да пренесат бензина. Затова двамата мъже спряха пред една бензиностанция и влязоха вътре – Бени, за да набави тубата, а Юлиус, за да си вземе нещо за похапване.
Един нов форд мустанг с мощност над триста конски сили пред бензиностанция в Браос е точно толкова сензационна гледка, колкото би бил Боинг 747, паркиран на улица в Стокхолм. На малкия брат на Кофата и на един негов колега от The Violence не им отне повече от секунда, за да решат да се възползват от предоставената им възможност. Малкият брат скочи в мустанга, докато неговият колега държеше под око предполагаемия собственик на колата, който разглеждаше щанда със сладки неща в магазина на бензиностанцията. Каква находка! И какъв идиот! Дори си беше оставил ключовете на таблото!
Когато Бени и Юлиус излязоха от магазина – единият с новозакупената туба, която да напълнят с бензин, а другият с вестник под мишница и уста, пълна с бонбони, мустангът го нямаше.
– Ама аз не паркирах ли колата тук? – попита Юлиус.
– Да, точно тук – отговори Бени.
– Имаме ли проблем? – попита Юлиус.
– Имаме проблем – отговори Бени.
Не им оставаше нищо друго, освен да се качат на пасата, който все още не бе откраднат, и да се върнат в Езерната ферма.
Мустангът беше черен с две яркочервени ленти върху покрива. Наистина отличен екземпляр, за който малкият брат на Кофата и колегите му щяха да получат добри пари. Кражбата беше точно толкова неочаквана, колкото и лесна. По-малко от пет минути след непланирания удар колата беше на сигурно място в гаража на The Violence.
Още на следващия ден смениха табелата с регистрационния номер, след което малкият брат изпрати един от помощниците си да закара колата на партньорите им в Рига. Обикновено с помощта на фалшиви табели и документи латвийците уреждаха колата да бъде продадена обратно на някого от The Violence като частен внос. И, хоп, ето как една крадена кола ставаше законна.
Ала точно в този конкретен случай нещата не минаха по план, тъй като от колата на шведите, паркирана в гараж в южните предградия на Рига, започна да се носи непоносима смрад. Собственикът на гаража потърси причината и откри, че под задната седалка има труп. Разпсува се като обезумял и свали регистрационните табели и всичко друго, което можеше да послужи като улика, че колата е била в неговия гараж. След това се зае да деформира и надраска бронята на този някога прекрасен автомобил – не спря, докато мустангът не стана напълно неразпознаваем. Когато приключи, собственикът на гаража намери един пияница и срещу четири бутилки вино го убеди да закара развалината за скрап, без да спомене, че вътре има труп.
Обитателите на Езерната ферма бяха готови за път. Кражбата на мустанга с тялото на мъртвия престъпник, разбира се, внесе смут в компанията, но Алан изтъкна, че нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще става. Освен това според него имали основателна причина да се надяват, че автокрадците няма да се обадят в полицията. По принцип крадците на коли гледали да не си общуват много-много с униформените.