Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Тримата комунисти, разбира се, опитаха да привлекат Алан към борбата, особено след като разбраха колко е сръчен с динамита. Шведът им пожела успех, но каза, че трябва да се прибере и да си нагледа дома в Иксхулт. За момент съвсем забрави, че преди осемнайсет години бе взривил собствената си къща.
Накрая мъжете се отказаха да го убеждават и се задоволиха с факта, че Алан беше верен другар и не се оплакваше от дреболии като малко сняг например. Той се издигна в очите им още повече, когато в очакване на по-добро време и при липса на по-смислени занимания изнамери метод за извличане на алкохол от козе мляко. Комунистите не можеха да проумеят как го прави, но благодарение на това изобретение успяваха да се стоплят и да се почувстват малко по-добре.
През пролетта на 1947 година най-накрая минаха откъм южната страна на най-високата планинска верига в света. Колкото повече наближаваха иранската граница, толкова по-разпалени ставаха разговорите на тримата комунисти за бъдещето на Иран. Крайно време бе веднъж завинаги да изгонят всички чужденци от страната. Британците бяха подкрепяли корумпирания шах в продължение на години и това самò по себе си беше лошо. Но когато на шаха накрая му дойде до гуша да им играе по свирката и започна да им противоречи, те го свалиха и на негово място сложиха сина му. Алан се сети за връзката между Сун Мейлин и Чан Кайшъ и си помисли, че по широкия свят съществуваха странни семейни отношения.
Синът беше доста по-подкупен от бащата и сега иранският петрол беше в ръцете на британците и американците. Тримата последователи на Мао Дзъдун бяха решени да сложат край на това безобразие. Проблемът беше, че някои ирански комунисти клоняха повече към Сталиновия Съветски съюз, а други революционни елементи намесваха и религията в цялата история.
– Интересно – каза Алан, имайки предвид точно обратното.
В отговор получи едно дълго марксистко изявление, че тази ситуация бе повече от интересна! Накратко, тримата приятели щяха да победят или да умрат!
Още на следващия ден стана ясно, че ще им се случи второто, защото в момента, в който групата стъпи на иранска земя, всички бяха арестувани от граничен патрул, минаващ наблизо. За беда и тримата комунисти носеха в себе си по един екземпляр от „Манифест на комунистическата партия“ (на персийски), за което бяха застреляни на място. Алан оживя, защото не си бе взел четиво. Освен това приличаше на чужденец и изискваше допълнително проучване.
С дулото на пушка, опряно в гърба му, Алан свали шапката си и благодари на тримата застреляни комунисти, че му бяха правили компания през Хималаите. Помисли си, че едва ли някога щеше да свикне да вижда как приятелите му умират пред очите му.
Нямаше възможност да скърби дълго. В следващия момент му вързаха ръцете на гърба и го хвърлиха върху едно одеяло в задната част на някакъв камион. С нос, забит в одеялото, Алан помоли на английски да бъде закаран до шведското посолство в Техеран, или до американското, в случай че Швеция нямаше представителство в града.
– Khafe sho!23 – бе единственият отговор, който последва.
23 Млъквай! (Перс.) – Б. пр.
Алан не разбра думите, но все пак долови смисъла. Нямаше да е зле да си държи устата затворена за известно време.
От другата страна на земното кълбо, във Вашингтон, президентът Хари Труман си имаше свои собствени грижи. Изборите наближаваха и той трябваше добре да прецени политическите си позиции. Най-важният стратегически въпрос беше до каква степен бе подготвен да почеше негрите на юг по гърба. Трябваше да намери баланса между това да действа модерно, без същевременно да изглежда прекалено мек. Само така можеше да се поддържа висок рейтинг сред избирателите.
А на световната сцена трябваше да се справи със Сталин. По този въпрос обаче не беше готов на никакви отстъпки. Сталин бе успял да омае не един политик, но не и Хари Труман.
На фона на всичко това въпросът за Китай бе останал в миналото. Сталин помагаше на Мао Дзъдун, а Труман не можеше да продължава да прави същото за аматьора Чан Кайшъ. До този момент Сун Мейлин бе получавала всичко, което бе пожелала, но сега кранчето щеше да спре. А какво ли стана с Алан Карлсон, чудеше се Труман. Какъв образ само.
Военните неуспехи на Чан Кайшъ ставаха все повече и повече. На всичкото отгоре паралелният проект на Сун Мейлин пропадна, тъй като специалистът по взривовете изчезна заедно с жената на палячото.