Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Ами... – Тави порови из джобовете си, докато не намери плика и не погледна към написаното върху него име. – О, проклети врани – изруга той и въздъхна. – Ще се видим по-късно.
Той махна с ръка на приятелите си и хукна с всички сили към покоите на посланик Варг.
Цитаделата не се намираше далеч, но краката на Тави го боляха и му се стори, че е минала цяла вечност, докато стигне до Черния коридор – дълъг проход от тъмен, грубо изсечен камък, който се различаваше силно от останалата част на мраморната крепост на Първия лорд. Входът към коридора дори бе преграден с истинска врата, направена от тъмни стоманени пръти, каквито се използваха при истинските крепостни врати. Пред нея стояха двама войници от Кралската стража, облечени в червено и синьо – от по-младите момчета, забеляза Тави, както обикновено в пълно бойно снаряжение. Те стояха с лице към вратата.
От другата ѝ страна една-единствена свещ хвърляше достатъчно светлина, за да може Тави да забележи двамата каними, които бяха клекнали на задните си лапи. Те се бяха увили в наметалата си и Тави не можеше да види почти нищо, освен заострените ръбове на металните им нараменници и налакътници, проблясващите дръжки на мечовете им и върховете на копията им. Главите им се криеха под качулките, но навън се подаваха вълчите им муцуни, от които стърчаха зъбите им, а в нечовешките им очи танцуваха огненочервени проблясъци. Макар да бяха клекнали на пода, стойката им изглеждаше също толкова напрегната, колкото на алеранските пазачи, които стояха срещу тях.
Тави приближи вратата. Миризмата на канимското посолство постепенно го обгърна – мускусна, тежка, едва доловима, напомняща му едновременно за ковачницата в родния му холт и за бърлогата на вълчище.
– Стража – каза Тави. – Нося писмо за Негово Превъзходителство посланик Варг.
Единият от алераните го погледна през рамо и му махна с ръка да премине. Тави се приближи до вратата. Кожената чанта лежеше на обичайното си място на пода от другата страна на вратата, на една ръка разстояние от решетката, и Тави се наведе да пусне писмото. В мислите си той вече бе изпълнил задачата си и с нетърпение очакваше най-накрая да се прибере в стаята си и да се наспи.
Дори не забеляза, че по-близко седящият каним се раздвижи.
Пазачът не-човек се плъзна към него с неочаквана пъргавина и дългата му ръка се вкопчи в китката на Тави. Сърцето му подскочи от страх, но той беше твърде изморен, за да изпита истински ужас. Би могъл да извърти ръката си и да я измъкне, но тогава сигурно щеше да усети и ноктите на канима. В никакъв случай нямаше да успее да се отърве, използвайки само сила. Всички тези мисли преминаха през главата му за части от секундата. Той чу как двамата алеранци, които стояха зад гърба му, си поемат дълбоко дъх и после се разнесе съскащият звук от търкане на стомана в кожа, когато двамата извадиха едновременно мечовете си.
Тави усещаше ръката си невредима в лапата на канима, затова се обърна към алераните и вдигна предупредително свободната си ръка.
– Почакайте – каза той с тих глас. След това вдигна глава – наложи се доста да повдигне брадичката си – за да може да погледне канима в очите. – Какво искаш, пазачо? – запита го той с настоятелен, заповеднически тон.
Канимът го погледна с неразгадаемите си варварски очи и пусна ръката му умишлено бавно, прокарвайки нокти по кожата на Тави.
– Негово Превъзходителство – изръмжа той – нареди куриерът да отнесе писмото лично при него.
– Махни се от него, куче – изръмжа алеранският пазач.
Канимът го погледна и оголи пожълтелите си зъби в безмълвна гримаса.
– Всичко е наред, легионер – каза тихо Тави. – Това е напълно приемливо искане. Право на посланика е, ако пожелае, да получава лично официалните писма от Първия лорд.
И двамата каними издадоха ниско, неуверено ръмжене. Онзи, който беше хванал Тави за ръката, отвори вратата. Младежът остана поразен с каква лекота огромният каним отмести масивния стоманен портал. После преглътна, взе самотната свещ, стисна здраво плика и влезе в Черния коридор.
Пазачът тръгна след него. Тави забави крачка, за да може да вижда канима с крайчеца на окото си. Съществото вървеше дебнешком, с пъргави и спокойни стъпки, и на Тави му се стори, че го гледа с открито любопитство. Двамата минаха покрай няколко разположени неравномерно отвора, но сумракът, който цареше навсякъде, не позволи на младежа да разгледа какво има в стаите зад тях.
Единствената врата, която Тави видя, се намираше в дъното на коридора. Тя бе направена от някакво дебело, плътно дърво с тъмен цвят, който блестеше на светлината от свещта в тъмночервени и пурпурни оттенъци.