Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Веднага след спускането на лектиките към тях се затичваха мъже с кафяви туники, които веднага подхващаха лектиките с призователската си сила и ги отнасяха до широкото стълбище, за да направят място на следващите. Други мъже с кафяви туники носеха храна и питиета на новопристигналите рицари, мнозина от които, също като Ролф и другарите му, седяха на платформата напълно изтощени.
– Исана – надвика Сирай воя на вятъра. Тя се бе изправила на пръсти и говореше нещо в ухото на някакъв мъж с кафява туника, който кимна и с учтив поклон прие няколко лъскави монети от ръката на куртизанката. Сирай ѝ махна с ръка. – Исана, ела с мен. Насам.
– А чантата ми? – извика ѝ Исана.
Сирай се приближи, наведе се към нея и извика:
– Ще я донесат в къщата. Трябва да се махнем от платформата, преди някой да се приземи... Исана!
Куртизанката внезапно се хвърли върху нея и изненаданата Исана падна – но успя да види късата, тежка кама, която профуча през мястото, където допреди секунда се бе намирала главата ѝ.
Разнесе се гръмко пращене, което дори непрекъснатият вой на вятъра не можа да заглуши. Всички започнаха да обръщат глави към тях. Дръжката на камата се бе ударила в рамката на лектиката с такава сила, че бе счупила лакираното дърво и навсякъде се бяха разлетели трески.
Сирай се огледа с див поглед и посочи гърба на някакъв мъж с кафява туника, който бързо изчезна надолу по стълбите.
– Ролф!
Седящият на пода рицар вдигна глава, но бе толкова изтощен, че не можа веднага да разбере какво се иска от него, след което се изправи, олюлявайки се.
– Врани и проклети фурии! – разнесе се гръмък глас от покрива на лектиката.
Хорацио се беше изправил, но се плъзна и падна на земята, сипейки проклятия с гръмък глас.
Ролф се затича към стълбището, но се задъха едва след няколко крачки и погледна надолу след мъжа. После се обърна към Сирай и поклати смутено глава.
– Ще те разжалвам за това! – изрева Хорацио, изправяйки се на крака.
Събралите се около тях граждани сочеха с пръсти сънливия подтрибун и се смееха. Само неколцина сред тях бяха разбрали, че някой току-що се беше опитал да извърши убийство.
Лицето на Сирай беше пребледняло и Исана можеше да види и да почувства ужаса ѝ. Куртизанката се изправи и ѝ подаде ръка.
– Добре ли сте?
– Да – отвърна Исана. Тя се спъна, изгуби равновесие заради силния порив на вятъра и едва не събори една висока жена с червена рокля и черна пелерина. – Извинете ме, лейди. Сирай, какво беше това?
– Не знам – отвърна Сирай. Ръцете ѝ трепереха, тъмните ѝ очи се бяха разширили. – Видях петна по туниката му. Чак в последния момент осъзнах, че това е кръв.
– Какво?
– Ще ви обясня после. Не се отдалечавайте от мен.
– Какво ще правим?
Куртизанката присви очи и страхът в тях бе заменен от открито предизвикателство.
– Ще бързаме, холтър – отвърна Сирай. – Дръжте си очите отворени и елате с мен.
Глава 14
– Много добре – отсече рязко маестро Гал с раздразнен глас. – Времето изтече.
Тави вдигна рязко глава от масата, примигна сънено и огледа класната стая. Почти двеста други академи седяха на пода пред подредени в редици ниски маси и пишеха усърдно върху листове хартия.
– Време е – извика отново Гал с нотка на гняв в гласа. – Спрете писането. Ако досега не сте приключили, няколко минутки повече няма да ви помогнат. Оставете работите си вляво.
Тави изтри устните си, забърсвайки слюнката си с ръкава на сивата си туника. Последните няколко инча от страницата изглеждаха подозрително празни. Той изчака купчината листове да стигне до него, прибави своя към тях и я подаде на Ерен.
– Какво проспах? – промърмори той.
– Последните два въпроса – отвърна Ерен, ловко подравни купчината и я подаде нататък.
– Мислиш ли, че съм го взел? – попита Тави, усещайки неприятен гумен вкус в устата си и болки в цялото тяло.
– Мисля, че снощи трябваше да се наспиш – отвърна Ерен с наставнически тон. – Какъв си глупак. Да не искаш да те скъсат?
– Вината не е моя – промърмори Тави. Двамата с Ерен станаха и се повлякоха към изхода на препълнената стая заедно с останалите ученици. – Повярвай ми. Мислиш ли, че съм го взел?