Фурията на Академа

– Умирам от страх. А ако не успея да се справя сама?

Внезапно Сирай се усмихна.

– Това няма да представлява проблем, скъпа. Чуйте ме. – Тя се наведе напред и я погледна напрегнато. – Аз ще изпълня дълга си към моя господар. Но по-скоро ще умра, отколкото да позволя някой от семейството ви да загине. Това се заклевам пред вас.

От думите ѝ лъхаше искреност, ясните и чисти тонове на истината, които дори хладнокръвието на Сирай не можеше да прикрие.

– Не е нужно да давате такава клетва – каза Исана.

– Не – отговори Сирай. – Не е нужно. Но в моя случай това не променя нищо. Не бих могла да живея със себе си, ако позволя нещо да се случи на семейството ви. А и не го желая. – Тя поклати глава. – Знам, че не искахте да чуете точно това, но нищо повече не мога да направя. И ви моля да ми повярвате, че няма да направя и по-малко.

– Вярвам ви – отвърна тихо Исана. – Благодаря.

Сирай кимна със сериозно изражение на лицето и Исана отново спря да усеща чувствата ѝ.

– Дами – разнесе се глас отвън и на прозореца се появи лицето на един от придружаващите ги рицари, млад мъж с остри черти и тъмни, напрегнати очи. Той не беше избръснат и изглеждаше пребит от умора. – По време на спускането вятърните потоци са непредсказуеми. Вътре има два предпазни колана, които трябва да използвате.

Лицето на Сирай грейна във внезапна усмивка.

– Да, Ролф. Спомням си, че и друг път сме водили този разговор. Къде е подтрибунът?

Рицарят се ухили и наведе глава. После се облегна на прозореца и прошепна:

– Спи на покрива. Измори се през нощта. Без малко да падне от небето.

– Колко унизително, че великият шампион от надбягванията пристига в такова състояние. Той не ти ли каза да го събудиш, преди да се приземите в столицата? – попита Сирай.

– Странна работа – каза Ролф. – Нещо не мога да си спомня. Толкова съм изморен. – Той стрелна с презрителен поглед покрива на лектиката и им каза: – Моля ви, дами, сложете си коланите. Съвсем скоро пристигаме.

Сирай показа на Исана как да пристегне дебелите вълнени колани и миг по-късно лектиката започна да се тресе и да се люлее. Усещането беше страховито, но Исана затвори очи и с двете си ръце се хвана за коланите. Последва внезапно, разтърсващо тупване и тя осъзна, че са се спуснали успешно на земята.

Сирай въздъхна облекчено и прибра бродерията си в малка платнена торбичка. Двете развързаха коланите и излязоха от лектиката под заслепяващата златиста слънчева светлина. Исана погледна към Алера Империя, сърцето на държавата.

Стояха върху платформа от бял мрамор, чиито размери надвишаваха целия Исанахолт. Вятърът духаше толкова яростно, че Исана трябваше да закрие очите си с длан. Край тях се спускаха други лектики, най-голямата от които се носеше от дванайсет призователи на въздух. Рицарите Аери бяха облечени с лъскавите ливреи на Върховните лордове от всеки град, а мъжете и жените, които слизаха от тях, носеха фантастично богати облекла, обсипани с перли и златно-сребърна бродерия, а косите и одеждите им оставаха недокоснати от вихъра.