Фурията на Академа

– Ерен, Тави. Зле ли беше?

Тави издаде неопределен звук, нещо средно между изсумтяване и стон.

Ерен завъртя очи и рече:

– Общо взето, както предполагах. Ще се справиш. – Той се намръщи и се огледа. – Къде е Макс?

– Не знам – отвърна Гаел и се огледа загрижено. – Не съм го виждала. А ти, Тави?

Тави се поколеба за миг. Не искаше да лъже приятелите си, но залогът беше твърде голям. Не само трябваше да ги излъже, но и трябваше да го направи убедително.

– Какво? – попита отнесено той, за да запълни паузата.

– Виждал ли си Макс? – повтори Гаел с нарастващо раздразнение в гласа.

– А. Снощи спомена нещо за някаква млада вдовица – отвърна Тави и махна разсеяно с ръка.

– Нощта преди изпита? – измърмори Ерен. – Това е просто... толкова е ужасно... Мисля, че трябва да полегна за малко.

– Ти също, Тави – каза Гаел. – Изглеждаш така, сякаш ще заспиш прав.

– Той го направи по време на изпита – обади се Ерен.

– Тави – рече твърдо Гаел. – Върви да си легнеш.

Тави разтърка очите си.

– Ще ми се да можех. Но не успях да разнеса всички писма преди началото на изпита. Остана ми още едно и после ще поспя малко.

– Не си спал цяла нощ, после си се явил на изпит, а той те кара да разнасяш писма? – рече раздразнено Гаел. – Това е жестоко.

– Кое е жестоко? – попита Ерен.

Тави се накани да му отговори, но в този момент се блъсна в гърба на някакъв ученик. Залитна назад, а другото момче падна на земята. После с гръмки ругатни то се надигна от земята и се обърна към Тави.

Беше Бренсис. Тъмната коса на арогантния млад лорд бе разчорлена и сплъстена след дългия изпит. От дясната му страна се влачеше тромавият Ренцо, а от другата стоеше Вариен, чиито очи проблеснаха от злоба, предвкусвайки забавлението.

– Изродът – каза Бренсис с равен глас. – И малкият писар. О, и тяхната крава. Трябва да ви заровя всичките до шиите в помийната яма.

– С удоволствие ще ви помогна за това, милорд – обади се Вариен.

Тави се напрегна. Бренсис никога нямаше да забрави как Макс го беше унизил предишната сутрин. И тъй като не можеше да му направи почти нищо, за да си отмъсти, той трябваше да намери друга жертва, върху която да излее яростта си. Някой като Тави.

Бренсис се наведе към него и се ухили злобно.

– Считай се за късметлия, изроде, че днес ме чакат по-важни дела.

Той се обърна и се отдалечи, без да се обръща назад. Вариен примигна изненадано и го последва. Ренцо направи същото, без да променя безизразната си физиономия.

– Ха! – рече Тави.

– Интересно – каза замислено Гаел.

– Добре. Точно това не го очаквах – рече Ерен. – Според вас какво му се е случило на Бренсис?

– Може би най-после е пораснал – обяви Гаел.

Тави и Ерен размениха скептични погледи.

Гаел въздъхна.

– Добре де. Нали знаете, че все ще се случи. Някой ден.

– Докато всички чакаме със затаен дъх – каза Тави, – аз ще отида да отнеса онова писмо и да взема да поспя малко.

– Добре – отвърна Гаел. – На кого ще го носиш?