Без теб

– Маминко?

– Какво?

– Има риск Витрал да открие трупа на Гран-Дюк. Скрих го, но... той... той... вече доста вонеше...

Усети, че баба ѝ размишлява.

– Ей, маминко?

– Да – отговори най-сетне Матилд дьо Карвил. – Е, хубаво, ако го намери, толкова по-зле. Или пък, в края на краищата, толкова по-добре. Той е влязъл с взлом, ще има свидетели, които са го видели от улицата. А и ще остави отпечатъците си навсякъде... това бе най-доброто, което можеше да се случи, нали?

По тялото на Малвина премина тръпка на удоволствие. Марк Витрал щеше да си плати. Чудесно! Нещата се развиваха добре!

– Маминко! Той носи раница на гърба си... Мисля, че тетрадката на Гран-Дюк е вътре. Смяташ ли, че...

– Не, Малвина! – каза сухо Матилд дьо Карвил. – Не прави нищо, само го проследи! Това е всичко. Няма да действаш насред улицата, и то посред бял ден... Чуваш ли ме?

– Да, маминко. Пак ще ти се обадя.

Малвина подхвърли леко маузера в ръката си, сякаш преценяваше колко тежи, и го върна на мястото му под седалката до шофьорското място. Да, баба ѝ имаше право почти винаги, но този път...

Няколко водни кончета летяха около тялото на Гран-Дюк. Сърцето на Марк подскочи. Обзе го паника. Трябваше да запази самообладание. Не можеше да си позволи криза от агорофобия в момента. Не сега, не тук...

Дали да не извика полицията?

Марк размисли бързо. Бе влязъл у Гран-Дюк през един открехнат прозорец, бе оставил и отпечатъците си. Така че това не бе добро хрумване. Ченгетата щяха да го разпитват, да го задържат в кварталното полицейско управление в най-добрия случай часове наред. Не можеше да си го позволи! Не и в този момент. Лили имаше нужда от него. Веднага. Така че не бе разумно да вика ченгетата сега.

Тогава какво да направи?

Погледът му се плъзна по трупа. Марк не разбираше нищо от аутопсии, но му се стори, че убийството е станало скоро. Вкочанясването, миризмата – всичко го караше да мисли, че трупът гниеше едва от няколко часа. Марк помисли за последните думи в тетрадката на Гран-Дюк, които бе прочел. Предизвестено самоубийство. И каква бе връзката между написаното в тетрадката и престъплението? Какво ли бе научил, та се налагаше да му затворят устата завинаги?!

Марк крачеше из стаята с отсечени крачки и с досада отпъди едно водно конче, което размахваше криле под носа му.

Нещо или по-скоро нищо не се връзваше. Гран-Дюк е бил убит преди няколко часа, а не преди три дни, не в навечерието на рождения ден на Лили. Погледът на Марк обходи отново салона, бюрото, камината и вивариума. Изживяваше драматичен момент и присъстваше на сюрреалистична сцена! Водните кончета се събуждаха едно по едно, набираха увереност, а после политаха из цялото помещение, блъскайки се в прозорците, привлечени от дневната светлина, която проникваше през капаците като множество светещи стрели.

Марк се поразходи из къщата и влезе във всяка от стаите, за да му е чиста съвестта. Не забеляза нищо подозрително, но методичното му търсене му помогна да се успокои и почти да нормализира дишането си. Стигна до входното антре. Кръвта забушува отново във вените му като река при силна буря. Пръстите, вратата и слепоочията му почервеняха. Стените бяха обсипани със снимки. На Назим Озан, на Лили, на Мон Терибъл...