Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Краят на един живот за Гран-Дюк. Педантично подготвен.
Тогава какво се бе случило? И защо детективът не бе тук?
Марк усещаше, че атмосферата в къщата го зове, че трябва да бърза, че има неотложни неща... Доказваха го например неизхвърлената бутилка и притвореният прозорец. А и миризмата... Не миризмата на пушек от камината, а някаква друга миризма, която коварно се криеше под нея.
Нещо не се връзваше...
Лицето на Марк внезапно се проясни. Той се настани на стола на Гран-Дюк, отвори раницата си, извади оттам зелената тетрадка, запрелиства страниците ѝ и се спря върху последните изписани с почерка на Гран-Дюк редове. Бе толкова просто да узнае последните мисли на детектива. Стигаше да прочете края на неговата изповед. Така човек чете отегчителен криминален роман и в един момент не издържа – прескача много страници, за да прочете края му, с лекото угризение, че хитрува, но после бързо отхвърля тази мисъл.
Марк се съсредоточи. Последната страница от тетрадката съдържаше едва двадесетина реда. Почеркът на детектива не показваше умора – бе все така дребен и равен.
39 Ортопедичен уред, който държи главата изправена – бел. прев.
Ето. Всичко е казано.
Днес е 29 септември 1998 година. След двадесет минути ще удари полунощ. Всичко е на мястото си. А и всичко свърши. След няколко минути Лили ще стане на осемнадесет години. А аз ще поставя писалката в глинената вазичка пред мен. Ще се настаня зад бюрото и ще разтворя вестник „Л’Ест репюбликен“ от 23 декември 1980 година – броя на вестника от онзи прокълнат ден, и най-спокойно ще изстрелям един куршум в главата си. Кръвта ми ще се смеси с пожълтялата хартия на вестника. Провалих се. Оставям завещанието си. За Лили. За всеки, който иска да го прочете.
В тази тетрадка съм описал най-подробно и без да пропусна нищо, всички следи и хипотези. Минаха 18 години, откакто започнах разследването. Всичко е съхранено в тези стотина страници. Ако сте ги прочели внимателно, вече знаете колкото мен. Но може би ще проявите повече прозорливост? Може би ще уловите някоя нишка, която ми убягва, или следа, която съм пренебрегнал? А може би ще откриете ключа, ако такъв съществува? Може би... Пък и защо не? Аз приключих. Би било прекалено да кажа, че нямам угризения и не съжалявам за нищо. Направих всичко, което бе по силите ми. Дори надминах себе си...
Марк препрочете бавно последните два реда. Остана няколко минути неподвижен, като се опитваше да се съвземе, защото усещаше как му прилошава. После се върна още малко назад: ...ще изстрелям един куршум в главата си. Кръвта ми ще се смеси с пожълтялата хартия на вестника. Провалих се.
Марк вдигна очи. Гран-Дюк описваше самоубийството си. Планираното си самоубийство. Защо тогава върху бюрото нямаше никаква кръв? Нито пък вестник. Нито оръжие. Значи Гран-Дюк се бе отказал да се самоубива преди два дни, между дванадесет без двадесет и полунощ! Защо? Защо е подготвил така педантично всичко и се е отказал в последния момент? Да не би да не му е достигнала смелост? Да не би да е решил да се застреля малко по-късно? Или пък да е излъгал за намеренията си в дневника? За това, че ще се пожертва? За всичко останало? Или пък... ама че налудничав сценарий! Да не би да е открил нещо малко преди полунощ? Да не би нещо да му е просветнало? Или пък да е осъзнал, че не е анализирал достатъчно някои следи?
Марк препрочете бавно последните страници на дневника. Гран-Дюк не бе оставил никакъв знак. Едно нещо бе сигурно: не бе умрял от куршум в главата, седнал зад бюрото си.
Марк затвори тетрадката и пак се закашля. Все още усещаше непоносимата миризма, която ставаше все по-натрапчива. Ново тракане като от механична играчка привлече вниманието му и той отново обърна глава. Този път десетина водни кончета, освободени от стъкления капак, летяха из салона. На кратки преходи, едва-едва – от една етажерка на друга, от някой стол на масата, от пердето на корниза. Не бяха мъртви. Та тия дяволски насекоми се оказаха по-издръжливи, отколкото мислеше!
Марк се усмихна, а мислите му полетяха към Лили – неговото Водно конче, единственото, което наистина искаше да спаси. За да я защити, дори би поставил стъклен похлупак над нея... Марк осъзна, че се обърква. Летящите насекоми се въртяха пред очите му и приличаха на нереални мушици, които човек сякаш вижда при световъртеж.