Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Особено го впечатли една снимка и той чак замръзна от изненада: снимката беше на баба му! Гран-Дюк държеше в антрето на дома си снимка на Никол. На нея тя бе много по-млада, вероятно е била най-много на петдесет години, позираше на плажа в Диеп. Сърцето на Марк биеше до пръсване от учудване. Мислеше за баба си в днешния ѝ образ на шестдесет и пет годишна жена, съсипана от саможертви. Почти не помнеше тази усмихната, пищна и дори съблазнителна жена.
Обърна глава с надежда да се пребори с напрежението. Задъхваше се. Трябваше да излезе навън, и то бързо. Пристъп на паника, предизвикан от тревогата. Кризата бе неизбежна. Помисли притеснено, че преди да си тръгне от дома на Гран-Дюк, би трябвало да обиколи навсякъде, да избърше всички предмети, които бе докосвал: капака на вивариума, стола зад бюрото, прозореца... но нямаше нито желание, нито време за това.
Трябваше да бяга, да напусне гнилото зловоние на къщата, да излезе на улицата. От какво се страхуваше всъщност? Не той бе убил Гран-Дюк! Детективът бе мъртъв от часове. А когато са го убили, той е бил далеч от улица „Бют-о-кай“. Марк прескочи прозореца и бързо пое няколко глътки свеж въздух. Да, сега имаше по-важни дела от това да заличава следите си в къщата.
Трябваше да намери веднага Лили. Също – и да се обади на баба си в Диеп. Да разбере как стоят нещата. Да открие защо бяха убили Гран-Дюк. По последния въпрос си имаше хипотеза. И тя бе пряко свързана с мястото, към което се отправи.
Бе вече навън и вървеше през градинката. Не забеляза, че зад гърба му водните кончета излетяха през прозореца и се насочиха към хоризонта.
Малвина се сви още малко в скривалището си. В страничното огледало чудесно можеше да следи силуета на Марк Витрал. Той се приближаваше. Ама този глупак с раница на гърба не се притесняваше от нищо. Ръката на Малвина се плъзна под седалката и напипа маузера. Още няколко метра и Марк щеше да е в обсега на пистолета ѝ. Щеше да забие стоманеното дуло в корема му и той нямаше накъде да мърда. Щеше да ѝ даде раницата със завещанието на оня боклук – детектива, чийто труп бе скрила вътре.
После щеше да реши какво да прави. Може би ще се задоволи да му пръсне едната топка, а може би и двете... Все още се колебаеше...
Той почти бе дошъл до мястото, където бе решила да го нападне. Още десетина метра...
Малвина понадигна глава, стискайки пистолета. В края на улицата няколко старци разговаряха пред хлебарницата. Не ѝ пукаше от тях. Опикани дъртаци, пък и бяха доста далеч. Така че нямаше да разберат нищо.
Обърна глава надясно, към тротоара. Никога не се знае... Протегна още малко врата си.
В следващата секунда се вкамени. Три момченца на по три-четири годинки ѝ се плезеха и се хилеха! Сополанковците бяха до стъклото и я гледаха, сякаш тя си играеше с тях на криеница и се бе свила между волана и седалката.„Ку-Ку! Видяхме те!“
Дребна учителка с миловидно сърцевидно лице хвана трите хлапета. Малвина се изправи. Цяла група от яслите вървеше по улицата, поне тридесет деца. Отиваха към стола отсреща или бог знае къде.
В следваща секунда Марк възпитано се отдръпна, за да направи път на средната група от ясли „Сент-Ан“, усмихна се на учителката и бързо се отдалечи, потънал в мислите си, без дори да погледне паркиралия до тротоара роувър.
– Ало, маминко! Аз съм, Малвина. Пропуснах...
– Как така „го пропусна“, Малвина?! Марк Витрал ли?! Искаш да кажеш, че си стреляла в него...
– Не. Изобщо. Нямах време.
Малвина дьо Карвил усети въздишката на облекчение, която се изтръгна от устата на баба ѝ.
– Добре, Малвина. Какво прави сега?
– Отдалечава се. Върви към метрото. Искаш ли да го проследя?
– Стой там, Малвина...
– Само че...
Ама баба ѝ бе побъркана. Как така да стои тук...
– Но, маминко! Ами тетрадката на Гран-Дюк?!
– Казах ти да не мърдаш оттам!
– Но...
Малвина знаеше, че все още може да го догони с маузера в ръка, да го притисне в коридорите на метрото и да му вземе раницата, а после да го блъсне върху релсите...
– Прибери се, Малвина. Върни се в „Розре“. Така ще е най-добре...
– Все още мога да го хвана, маминко... Уверявам те...
Гласът на баба ѝ изведнъж стана и нежен, и категоричен, като едно време, когато – седнала до леглото ѝ – ѝ четеше пасажи от Библията.