Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Адамсберг подаде друг лист, който премина от ръка на ръка, докато стигне до Меркаде. После посочи към пухкавото и плахо лице със зелените очи и към скования сержант от Гранвил.
— Сержант Ламар — каза бившият жандарм, като се изправи и зае стоика мирно.
— Сержант Есталер — обяви пухкавото лице.
— Вие ще обиколите двайсет и деветте сгради и отново ще огледате чистите врати. Цел: откриване на помада, мас или друго мазило, нанесено върху ключалката, звънеца или дръжката на вратата. Вземете предпазни мерки, сложете си ръкавици. Кой работи по двайсет и деветимата?
Вдигнаха се четири ръце — на Ноел, Данглар, Жюстен и Фроаси.
— Какво открихте? Някаква връзка?
— Никаква — каза Жюстен. — Нито една от данните не се препокрива с друга.
— Живеещите на Жан-Жак Русо?
— Никакъв резултат. Никой не е видял непознат човек в сградата. Съседите не са чули нищо.
— Кодът на входната врата?
— Няма проблем. Цифрите му са толкова изтъркани, че едва се четат. Комбинациите са сто и двайсет и могат да се изпробват за пет минути.
— Кой е разговарял с обитателите на останалите двайсет и осем сгради? Някой забелязал ли е художника?
Заядливата жена с масивното лице решително вдигна ръка.
— Лейтенант Ретанкур — представи се тя. — Никой не е виждал художника. Той очевидно действа нощем и четката му не вдига шум. Придобил е опит и операцията не му отнема повече от половин час.
— Кодовете?
— По много от цифрите открихме следи от пластилин, господин комисар. Той взема отпечатъци и открива мазните цифри.
— Затворническа хитрост — каза Жюстен.
— Всеки може да се сети — възрази Ноел.
Адамсберг погледна стенния часовник.
— Без десет — каза той. — Тръгваме.
Адамсберг се събуди в три през нощта от звъна на телефона — обаждаха се от лабораторията.
— Няма бацил — обяви един уморен глас. — Пробите са отрицателни. Нито в бълхите от дрехите, нито в тези от плика, нито в дванайсетте от дома на Лорион. Здрави и чисти като младенци.
Адамсберг изпита краткотрайно облекчение.
— Всички ли са бълхи от плъхове?
— Всички. Пет мъжки, десет женски.
— Отлично. Пазете ги като очите си.
— Те са мъртви, господин комисар.
— Никакви цветя и венци. Дръжте ги в епруветки.
Седна на леглото, запали нощната лампа и прекара ръце през косата си. После се обади на Данглар и Вандуслер, за да ги информира за резултата. Един по един набра всички номера на останалите агенти от Бригадата, след това звънна на съдебния лекар и на Девияр. Никой не се оплака от това, че го будят посред нощ. Вече съвсем се бе объркал с всички тези агенти, а и не беше попълвал бележника си. Не му бе останало време за това, нито дори да се обади на Камий, за да се срещнат. Имаше чувството, че сеячът на чума няма да го остави да се наспи.
В седем и половина, докато вървеше от Маре към Бригадата, му се обадиха по мобилния.
— Господин комисар? — произнесе задъхан глас. — Сержант Гардон от нощния екип. Два трупа на тротоара в дванайсети район, единият на улица Ротанбур, другият недалеч оттам, на булевард Су. Проснати голи на плочите и намазани с пепел. Двама мъже.
XXI
Към обяд двете тела бяха вдигнати и отнесени в моргата, а движението възстановено. Поради мястото, където бяха намерени, нямаше никаква надежда тези черни трупове да убегнат от вниманието на общественото мнение. Щяха да бъдат показани още същата вечер в телевизионните новини, а на другия ден да се появят в пресата. Нямаше как да се прикрие самоличността на жертвите и да не се направи връзка с жилищата им на улица Пуле и на улица Турвил. Две сгради, изрисувани с четворки, с изключение на две врати — техните. Двама мъже, на трийсет и една и трийсет и четири години, единият женен с деца, другият живеел с приятелката си. Три четвърти от оперативните работници се разпръснаха из столицата, едни търсеха свидетели около мястото, където бяха открити труповете, други отново обикаляха двете сгради мишени и разпитваха обитателите, с цел да изровят каквато и да е информация, свързваща новите жертви с Рене Лорион. Последната четвърт залягаше на компютрите, пишеше рапорти и въвеждаше новите данни.
С наведена глава, облегнат на стената в кабинета си недалеч от прозореца, откъдето можеше да следи през новопоставените решетки несекващото движение по тротоара, Адамсберг се опитваше да събере в едно вече натежалата маса от данни за убийствата и другите подробности. Струваше му се, че тази маса е станала прекалено обемиста за мозъка само на един човек, поне за неговия, че вече не успява да схване контурите й, че се задушава под нея. Объркваше се, не съумяваше да проследи накъде водят съдържанието на „особените“, дребният бизнес от площад Едгар Кине, съдебните досиета на Льогерн и Дюкуедик, разположението на белязаните сгради, самоличността на жертвите, съседите им, роднините им, пепелта, бълхите, пликовете, лабораторните анализи, мнението на съдебния лекар, характеристиките на убиеца. За първи път имаше чувството, че може би Данглар е прав със своя компютър, а не той с навика си да брои гаргите.