Бягай и не бързай да се връщаш

— Тъй, тъй — отвърна друг глас. — И вече нищо не може да се направи. Също като с царевицата и кравите.

— Три жертви, представяш ли си? И как ще я спрат тая работа? Обзалагам се, че и те самите не знаят.

— Не знаят ами — рече един, седнал в края на бара.

— Да му се не види макар — възкликна Лизбет, опитвайки се да надвика останалите, — та те са били удушени!

— Защото на вратите им не е имало четворка — каза един мъж, повдигайки показалец. — Не са били защитени. Обясниха го по телевизията. Не сме сънували, нали?

— Е, ако е така, значи не че нещо са сгафили, ами някой нарочно я е пуснал.

— Напротив, неволно са я изпуснали — продължи твърдо първият. — И има един тип, който се опитва да предпази хората и да ги предупреди. Прави каквото може човекът.

— Защо тогава е пропуснал някои от тях? И защо е изрисувал вратите само в някои сгради?

— Хайде сега, да не е господ? Да няма четири ръце? Нарисувай си ги сам четворките, ако толкова те е шубе.

— Ама да му се не види макар! — пак извика Лизбет.

— Какво се е случило? — свенливо попита Дамас, но никой не му обърна внимание.

— Остави, Лизбет — каза Декамбре, хващайки я за ръката. — Съвсем се побъркаха. Да се надяваме, че през нощта ще се успокоят. Време е да сервираме вечерята, свикай наемателите.

Докато Лизбет събираше овчиците си, Декамбре се отдалечи от бара и се обади на Адамсберг.

— Господин комисар, тук става горещо. Хората взеха да откачат.

— Тук също — каза Адамсберг от масата си в ирландския бар. — Който сее зрители, жъне паника.

— Какво смятате да нравите?

— Да повтарям и пак да повтарям, че тримата мъже са били убити. Кой какво разправя при вас?

— Лизбет е вряла и кипяла и проявява здрав разум. На Льогерн не му пука особено, той се опитва да си запази препитанието и не е тази бурята, която ще го развълнува. Бертен ми изглежда доста разтърсен, Дамас не разбира нищо, Мари-Бел се тресе от нерви. Останалите се държат както може да се очаква — всичко крият от нас, нищо не ни казват и сезоните не са каквито бяха някога. Когато зимата е топла, вместо да е студена; лятото е хладно, вместо да е горещо, и така е и с пролетта, и с есента.

— Ще ви се отвори много работа, съветнико.

— И на вас, господин комисар.

— Вече не знам кое точно ми е работата.

— Откъде възнамерявате да започнете?

— Възнамерявам да отида да се наспя, Декамбре.