Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Ще рече, че наблюдаваме напразно?
— Наблюдаваме заради принципа. И заради още нещо.
— А Декамбре-Дюкуедик за какво е бил на топло?
— Опит за изнасилване на малолетна в училището, където е преподавал. Навремето цялата преса скочи отгоре му. На петдесет и две години само дето не го линчуваха на улицата. Наложи се да му осигурят полицейска охрана до процеса.
— Делото Дюкуедик, спомням си. Момиченце, нападнато в тоалетната. Да не повярваш, като го видиш.
— Спомнете си и за защитата му, Данглар. Трима от по-големите ученици се нахвърлили върху дванайсетгодишното момиче през обедната почивка, когато децата се хранят в стола. Дюкуедик здравата напердашил момчетата и хванал малката, за да я изведе оттам. Тя била полугола и крещяла в ръцете му из коридора. Това са видели другите деца. Момчетата са представили нещата по обратния начин — Дюкуедик изнасилвал момиченцето, те се намесили, а той ги набил и се опитал да избяга с малката. Думата на един срещу думата на тримата. Дюкуедик здравата загазил. Приятелката му го зарязала, а колегите му се отдръпнали от него. Съмнението, Данглар, съмнението винаги остава. Затова си е сменил името на Декамбре. На този човек животът му е свършил на петдесет и две години.
— На колко години са момчетата днес? На около трийсет и две-три? На възрастта на Лорион?
— Лорион е учил в гимназията в Перигьо. Дюкуедик е преподавал във Ван.
— Може да си избира заместители.
— И той ли?
— Защо не? Да не би да не познавате старци, които ненавиждат всички млади хора?
— Познавам много.
— Трябва да ги проучим тези двамата. Декамбре пасва идеално за изпращането на писмата и още повече за написването им. Все пак именно той разгада смисъла им. Благодарение на една арабска думичка, която го насочила право към Liber canonis на Авицена. Бива си го, а?
— Длъжни сме да ги проучим така или иначе. Но съм убеден, че убиецът присъства на четенето. Започнал е оттам, защото не е имал друг избор, съгласен съм. Но и защото отдавна е знаел за урната. Работата на глашатая, която на нас ни изглежда нелепа, му се е струвала идеалното средство за разпространение на новините, както се струва и на всички от квартала. Сигурен съм в това. И съм убеден, че ходи да слуша, сигурен съм, че е там, когато Льогерн чете.
— Не виждам защо — възрази Данглар. — За него това е опасно.
— Опасно е, Данглар, но независимо от това мисля, че е там, в тълпата. Затова не вдигам наблюдението на площада.
Адамсберг излезе от кабинета, прекоси централната зала и застана пред картата на Париж. Агентите го следяха с поглед и Адамсберг разбра, че всъщност не него оглеждат с интерес, а влезлият подире му Данглар с широката черна фланелка с къси ръкави. Вдигна дясната си ръка и привлече вниманието им.
— Всички да напуснат сградата в осемнайсет часа заради дезинфекцията — обяви той. — Като се приберете, изкъпете се, измийте си косата и пуснете всичките си дрехи, до една, в пералнята на температура 60 градуса. Причина: изтребване на евентуалните бълхи.
Хората зашумяха, позасмяха се.
— Това е заповед — каза Адамсберг, — която важи за всички, особено за тримата, които бяха с мен у Лорион. Някой от вас да са го хапали вчера бълхи?
Вдигна се един пръст, този на Керноркян, и всички го загледаха с любопитство.
— Лейтенант Керноркян — обяви той.
— Успокойте се, лейтенант, имате си компания. Капитан Данглар също са го нахапали.
— Шейсет градуса — обади се един глас. — Отиде ми ризата.
— Другата възможност е огънят — каза Адамсберг. — Който реши да не изпълни заповедта, се излага на риск от потенциална чума. Казвам потенциална. Убеден съм, че бълхите, които убиецът е пуснал у Лорион, са здрави и символични като всичко останало. Но мярката си остава задължителна. Бълхите хапят главно нощем, затова настоявам изрично да извършите операцията веднага щом се приберете. След това напръскайте апартаментите си, флаконите са на ваше разположение в склада.
Комисарят се обърна към Ноел и Воазне и им подаде един лист.
— Утре проверете алибитата на тези четирима научни работници. И четиримата са чумолози, следователно са заподозрени. Вие — добави той, сочейки към усмихнатия мъж с посивелите коси.
— Лейтенант Меркаде — каза полицаят, като се понадигна от стола.
— Меркаде, вие ще проверите тази история с чаршафите на госпожа Тусен на авеню Клиши.