Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Адамсберг изчака реакцията на помощника си, която така и не дойде. И на Данглар му идваше много. Просветеният му ум започваше да дава фира.
— Cito, Longe, Tarde — прочете Адамсберг. — Бързо, Дълго, Късно. Бягай и не бързай да се връщаш.
— Мамка му — каза Данглар след кратка пауза. — Cito, longe fugeas et tarde redeas. Трябваше да се сетя.
— Никой за нищо не се сеща, дори вие. Той ни превъзхожда.
— Кой ви осведоми?
— Марк Вандуслер.
— Получих информацията за вашия Вандуслер.
— Зарежете и нея. Той е вън от подозрение.
— Знаехте ли, че чичо му е бил полицай и е уволнен точно в края на кариерата си?
— Да. Ял съм октоподи с него.
— А, добре. Знаехте ли, че племенникът му Марк е бил замесен в няколко нечисти афери?
— Криминални ли?
— Да, но нямат връзка с разследването ни. Хич не е глупаво момчето.
— Забелязах.
— Обаждам ви се за алибитата на четиримата чумолози. До един са почтени хора, изрядни платци с безупречни семейства.
— За съжаление.
— Да. Не ни остана никой.
— А аз вече не предвиждам нищо. Не предусещам нищо, драги.
Данглар би трябвало да се зарадва на притъпената интуиция на Адамсберг. За своя собствена изненада обаче се хвана, че съжалява за поражението му и че се опитва да го насърчава да продължи по този път, който не одобряваше.
— Напротив — каза твърдо. — Сигурно предусещате нещо, поне едно нещо.
— Поне едно нещо — бавно се съгласи Адамсберг след кратко мълчание. — Все същото.
— Кажете ми го.
Адамсберг огледа площада. Започваха да се оформят малки групи, клиентите излизаха от бара, за да чуят поредните новини на Льогерн. При големия платан се обзалагаха дали екипажът на кораба ще загине или ще се спаси.
— Знам, че е там — каза той.
— Къде там?
— На площада. Там е.
Адамсберг вече нямаше телевизор и при нужда отиваше на сто метра от дома си в една ирландска кръчма, наситена с музика и с миризма на Гинес, където сервитьорката Енид, която познаваше отдавна, го оставяше да гледа малкия апарат, монтиран под плота на бара. В осем без пет той влезе в „Черните води на Дъблин“ и седна зад бара. Черните води идеално отговаряха на чувството, което изпитваше поне от сутринта. Докато Енид му приготвяше един огромен печен картоф с бекон — откъде ирландците се снабдяваха с такива гигантски картофи беше въпрос, който човек можеше да си зададе, стига да имаше време, тоест ако някакъв сеяч на чума не му е блокирал мозъка — Адамсберг изгледа новините по пуснатия тихо телевизор. Бяха кажи-речи толкова катастрофални, колкото и предполагаше.
Говорителят обяви смъртта на трима мъже в Париж, настъпила през нощта между понеделник и вторник и между сряда и четвъртък при смущаващи обстоятелства. Жертвите обитавали сградите с апартаменти, маркирани с четворки, за които Префектурата на полицията публикувала комюнике, излъчено в новините. Смисълът на цифрите, който полицията не пожелала да обясни, вече бил известен благодарение на едно кратко съобщение, изпратено от автора до Френската агенция по печата. На анонимното комюнике трябвало да се гледа с най-голяма предпазливост, тъй като нищо не гарантирало автентичността му. Авторът обаче твърдял, че тримата мъже са умрели от чума и че той отдавна е предупреждавал обществеността за появата на това бедствие чрез публични обяви, четени на кръстовището Едгар Кине-Деламбр. Подобно поемане на отговорност със сигурност трябвало да е дело на умопобъркан. По телата наистина имало белези, свидетелстващи за черната смърт, но от Префектурата на полицията твърдели, че тримата мъже са нещастни жертви на сериен убиец и че са умрели от удушаване. Адамсберг чу да цитират името му.
След това показаха снимки на белязаните врати със съответните обяснения и свидетелствата на обитателите, площад Едгар Кине и самия дивизионен комисар Брезийон, сниман в кабинета си на Ке-дез-Орфевр, откъдето обяви с цялата необходима сериозност, че всички застрашени от умопобъркания лица са охранявани от силите на реда и че слухът за чумата е най-обикновена измислица на индивида, който в момента се издирва, а черните петна върху телата са направени с буца дървени въглища. Вместо да завършат с тези успокояващи уверения, новините продължиха с кратък документален филм за миналото на чумата във Франция с абсолютно непоносими кадри и коментари.