Бягай и не бързай да се връщаш

Внезапно се разнесе слух, доста бързо потвърден, че чумата е избухнала в града на две улици едновременно. Разправяха, че двамата (…) били открити с всички най-ясни симптоми на болестта.

— Льогерн прочете ли я?

— Да, на обяд. Нали казахте да продължава?

— Откакто убиецът започна да действа, текстовете стават по-ясни. Как реагира публиката?

— Развълнуваха се, започнаха да задават въпроси, после я обсъждаха във „Викингът“. Мисля, че имаше и един журналист. Дълго разпитва Жос и останалите. Не знам откъде се беше взел.

— От слуховете, Декамбре. Неизбежно беше. С „особените“ от последните дни, с комюникето от вторник вечер и сутрешните трупове, колелото се завъртя. Нямаше как да не се случи. А може и самият сеяч да е уведомил пресата, за да засили бурята.

— Напълно е възможно.

— Пусната е вчера — установи Адамсберг, като обърна плика — в първи район.

— Две обявени убийства — каза Декамбре.

— И вече извършени — отбеляза Адамсберг, като го погледна. — Ще чуете за тях довечера по телевизията. Двама мъже, изхвърлени на тротоара като кучета, голи и намазани с черно.

— Двама едновременно — глухо каза Декамбре.

Стисна устни и дъжд от бръчици заваля по бялата му кожа.

— Според вас, Декамбре, телата на чумавите черни ли са?

Ерудитът смръщи вежди.

— Не съм специалист по въпроса, господин комисар, и още по-малко по история на медицината. Затова ми отне толкова време да открия смисъла на „особените“. Но мога да ви уверя, че лекарите от онова време никога не споменават този цвят. Буци, петна, бубони, отоци — да, но не и почерняване. Черното се е появило в колективното въображение много по-късно в резултат на смислова грешка.

— Ясно.

— Но това е без значение, тъй като грешката не е била поправена и чумата наистина е била наричана Черната смърт. И тези думи явно са от първостепенна важност за убиеца, защото всяват ужас. Той иска да впечатлява, да поразява с шокиращи представи, все едно дали са верни или не. А Черната смърт поразява като оръдеен изстрел.