Бягай и не бързай да се връщаш

— Да — отвърна Марк. — Благодаря ти.

— Сглобяване? — попита Адамсберг.

— Слепва парчета кремък от палеолита в мазето — обясни Марк Вандуслер.

Адамсберг поклати глава неразбиращо. Това, което все пак разбираше, бе, че само с няколко въпроса няма да схване как функционира този дом, нито как живеят обитателите му. Щеше да му е необходим пълен курс на обучение, а това не му беше работа.

— Матиас би могъл да лъже, естествено — каза Марк Вандуслер. — Но ако искате, разпитайте ни поотделно за цвета на чаршафите. А датите са точни. Взех бельото същата сутрин от госпожа Тусен, авеню Клиши, номер 22, можете да проверите. Изпрах го и го изсуших през деня и го изгладихме вечерта. Два светлосини чаршафа на мидички и два кафеникави със сиви кантове.

Адамсберг поклати глава. Безупречно домашно алиби. Този младеж разбираше от спално бельо.

— Добре — каза той. — Ще ви разкажа накратко за какво става дума.

Тъй като говореше бавно, потрябваха двайсет и пет минути, за да изложи случая с четворките, с Глашатая и с вчерашното убийство. Двамата Вандуслер внимателно слушаха. Марк често поклащаше глава, сякаш за да потвърди, че всичко се е случило точно така.

— Сеяч на чума — заключи той, — ето какво ви е сполетяло. И в същото време закрилник. Следователно човек, който се смята за господар. Имало е такива, но предимно са ги измисляли с хиляди.

— Тоест? — попита Адамсберг, като отвори бележника си.

— При всяка чумна епидемия — обясни Вандуслер — ужасът е бил такъв, че хората са търсели, освен бог, кометите и инфектирания въздух, които не са могли да накажат, земни виновници за болестта. Търсели са сеячи на чума. Обвинявали са някои хора, че разпространяват бича божи с помади, кремове и различни препарати, с които мажели звънците, ключалките, перилата, фасадите. Нещастникът, непредпазливо докоснал някоя къща, бил обречен на смърт. Обесили сума народ. Наричали ги сеячи, мазачи, без нито веднъж да се запитат какъв интерес би имал човек да върши подобно нещо. В случая имате работа със сеяч, без сянка от съмнение. Само че май не сее безразборно. Напада един и предпазва останалите. Смята се за бог и борави с бича божи. Като бог избира онези, които желае да извика при себе си.

— Търсихме връзка между застрашените. Засега не откриваме такава.

— Щом има сеяч, значи има семе. С какво си служи? Открихте ли следи от помада по чистите врати? По ключалките?

— Не сме търсили. А и защо му е материал, след като удушава жертвата си?

— Предполагам, че по неговата логика той не е убиец. Ако искаше да убива сам, нямаше да използва цялата тази история с чумата. Той си служи с буфер, който го отделя от жертвите му. Чумата убива, не той.

— Оттам и обявите.

— Да. Той демонстративно изкарва на сцената чумата и я обявява за единствен виновник за случващото се. И му трябва семе, задължително.