Бягай и не бързай да се връщаш

XX

В Бригадата бяха пристигнали нови факсове от лабораторията и Адамсберг бързо ги прегледа — върху „особените“ нямаше никакви отпечатъци, освен тези на глашатая и на Декамбре, идентифицирани върху всички обяви.

— Щях да се учудя, ако Сеячът си беше оставил пръстите върху посланията — каза Адамсберг.

— Защо дава пари за подобни пликове? — попита Данглар.

— Въпрос на церемониал. За него всяко послание е скъпоценно. И не би използвал пролетарски пликове. Скъпата опаковка съответства на възвишеното действие. Защото не става дума за действие на кой да е, ваше или мое, Данглар. Нали не си представяте един голям готвач да ви сервира волован в пластмасова чиния. Е, същото е. Пликът е на висотата на жеста — изискан.

— Отпечатъци на Льогерн и Дюкуедик — каза Данглар, като остави факса. — Двама бивши затворници.

— Да. Но с краткосрочни присъди. Девет и шест месеца.

— Достатъчно, за да завържат полезни познанства — възрази Данглар и се задръгна под мишницата. — Уменията по ключарство могат да се придобият и след пандиза. За какво са лежали?

— Льогерн за побой с намерение да причини смърт.

— Охо — подсвирна Данглар, — не е зле. Защо не са му дали повече?

— Смекчаващи обстоятелства. Корабовладелецът, когото напердашил, не поддържал кораба му и той потънал. Двама моряци се удавили. Льогерн слязъл от хеликоптера на спасителната служба луд от мъка и се нахвърлил върху него.

— Собственикът отнесъл ли го е?

— Не. Нито той, нито онези от капитанството, които според показанията на Льогерн го покрили, след като им платил. А после се наговорили и никой притежател на кораб в бретонските пристанища не му дал работа. Така Льогерн се простил с мореплаването. И преди тринайсет години се озовал на площада в Монпарнас без пукната пара в джоба.

— Което е сериозна причина да го е яд на целия свят, не мислите ли?

— Така е, той е избухлив и злопаметен. Но, както изглежда, на Рене Лорион кракът му не е стъпвал в капитанство.

— Може би избира заместителни жертви. Случвало се е. На Льогерн му е най-лесно да изпраща послания до самия себе си, нали така? Между другото, откакто висим на площада и Льогерн го знае, вече не пристигат „особени“.

— Не само той знаеше за присъствието на ченгетата. Във „Викингът“ в девет вечерта всички ни бяха надушили.

— Ако убиецът не е от квартала, как би разбрал?

— Извършил е убийство и сигурно му е било ясно, че е изправил полицията на нокти. Досетил се е, като е видял нашите хора на пейката.