Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг прибра мобилния телефон във вътрешния си джоб.

— В дрехите на помощника ми е имало две бълхи. Не са били човешки, а…

— Nosopsyllus fasciatus, бълхи на плъхове — каза Марк.

— В плика, който взехме от дома на мъртвия, имаше още една, умряла. От същия вид.

— Значи така ги внася.

— Да — каза Адамсберг, като на свой ред се залови да обикаля масата. — Отваря плика и пуска бълхите в апартамента. Но не вярвам, че тези проклети бълхи са били заразени. Мисля, че и това е символично.

— Обаче така се е увлякъл в символиката, че е изровил бълхи от плъх. Което не е толкова лесно.

— Мисля, че се опитва да ни заблуди. Всъщност знае, че бълхите не могат да убият никого и затова убива сам.

— Не е сигурно. Добре ще е да приберете всички бълхи, които подскачат у Лорион.

— И как да стане това?

— Най-простият начин е да влезете в апартамента с едно-две морски свинчета и да ги оставите да се поразходят пет минути. Ще оберат всичко, което е останало. После бързо ги натиквате в чувала и право в лабораторията. След което дезинфектирате мястото. Щом веднъж са хапали, тези бълхи тръгват на разходка. Затова трябва да ги пипнете, докато обядват.

— Хубаво — каза Адамсберг, като си записа стратегията. — Благодаря за помощта, Вандуслер.

— Още две неща — каза Марк, докато го изпращаше до вратата. — Вашият сеяч на чума не е чак толкова добър чумолог. Ерудицията му си има граници.

— Сбъркал ли е някъде?

— Да.

— Къде?

— Пепелта, „черната смърт“. Изразът е само образ, произлязъл от погрешен превод. Pestis atra е означавало „ужасна смърт“, а не „черна смърт“. Телата на чумавите никога не са били черни. По тях е имало някое и друго синкаво петно и толкова. Това е по-късно появил се мит, популярна и всеобща грешка. Всички смятат така, но грешат. Когато вашият човек е намазал тялото с пепел, той е сбъркал. Всъщност е направил огромен гаф.

— Така ли? — каза Адамсберг.

— Не се вълнувайте, господин комисар — каза Люсиен на излизане от стаята. — Марк е педант като всички медиевисти. Увлича се по подробностите и не забелязва основното.

— А то е?

— Насилието, господин комисар. Човешкото насилие.

Марк се усмихна и се отдръпна, за да пусне да мине Люсиен.

— С какво се занимава вашият приятел? — попита Адамсберг.

— Първата му професия е да дразни хората, но за нея не получава заплата. Работи на доброволни начала. Вторият му избор е съвременната история, специалист е по Първата световна война. Имаме големи спорове по периодизацията.

— А, ясно. Кое е второто нещо, което искахте да ми кажете?

— Нали търсите човек с инициали CLT?

— Това е сериозна следа.

— Откажете се от нея. CLT е просто съкращение на трите прословути наречия.