Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Две нови жертви за една нощ, двама мъже едновременно. След като ченгетата охраняваха вратите им, значи убиецът просто ги е привлякъл навън, за да ги екзекутира, заобикаляйки препятствието със същата лекота, с която германците бяха прекосили непревземаемата линия Мажино, прелитайки над нея със самолет, докато французите вардеха пътищата. Двамата сержанти, които охраняваха апартамента на Жан Виар, убития от улица Ротанбур, го бяха видели да излиза в двайсет часа и трийсет минути. Не можеш да попречиш на човека да отида на среща, нали? Още повече че въпросният Виар не бил ни най-малко впечатлен „от тези тъпи четворки“, както обяснил на охраната. Другият мъж, Франсоа Клерк, напуснал дома си в десет часа, за да „се поразтъпче“. Задушавал се с тези ченгета пред вратата му, времето било хубаво, искал да излезе да пийне нещо. Не можеш да попречиш на човека да се почерпи, нали? И двамата бяха удушени като Лорион, единият около час преди другия. Серийно избиване. После труповете са били пренесени, най-вероятно заедно, в кола, където са ги съблекли и намазали с пепел. Накрая убиецът ги бе изхвърлил с всичките им вещи насред улицата в дванайсети район в края на Париж. Сеячът не е искал да рискува, затова този път не ги бе положил по християнски по гръб и със скръстени ръце. Лежаха така, както бяха паднали. Адамсберг предполагаше, че необходимостта да претупа последния етап едва ли се е харесала на убиеца. В късната нощ никой не бе забелязал нищо. Със своите два милиона жители столицата понякога е пуста като планинско село, особено през седмицата в четири часа сутринта. Столица или не, на булевард Су спят също като в Пиренеите.
Единствената новина бе, че ставаше дума за трима прехвърлили трийсетте мъже. Това едва ли беше най-значимият общ знаменател, на който можеха да се надяват. В останалото, жертвите не си приличаха по нищо. Жан Виар не беше зубрил в професионално училище в предградията като първата жертва. Роден в един от най-богатите квартали, той работеше като инженер по информатика и бе женен за адвокатка. Произходът на Франсоа Клерк бе по-скромен. Той беше едър, широкоплещест мъж, снабдител на голям търговец на вино.
Без да се отлепя от стената, Адамсберг потърси съдебния лекар, който аутопсираше трупа на Виар. Докато го викаха, комисарят разлисти бележника си, за да намери името на лекаря. Ромен.
— Ромен, Адамсберг на телефона. Извинявайте за безпокойството. Потвърждава ли се удушаването?
— Без никакво съмнение. Убиецът използва здрава връв, най-вероятно дебела найлонова жица. Има доста ясна следа на тила. Възможно е да става дума за плъзгаща се примка. Убиецът трябва само да я дръпне надясно, за това не е нужна голяма сила. Той впрочем е подобрил техниката си, когато е започнал да убива на едро — и двете жертви са получили голяма доза сълзотворен газ. Докато реагират, убиецът им е метнал примката. Бързо и сигурно.
— Лорион имаше ли по тялото следи от ухапвания от насекоми?
— Ами да, само че не съм го споменал в протокола. Тогава не ми се стори важно. Имаше доста пресни пъпки от ухапване на бълхи под мишниците. И Виар има от вътрешната страна на дясното бедро и по врата, но по-отдавнашни. Още не съм видял последния.
— Бълхите хапят ли умрял човек?
— Не, Адамсберг, никога. Напускат го веднага щом тялото започне да изстива.
— Благодаря, Ромен. Проверете за бацили, като при Лорион. За всеки случай.
Адамсберг прибра мобилния си телефон и притисна с пръсти очите си. Значи грешеше. Убиецът не оставяше плика с бълхите в момента на убийството. Изтичаше известно време между пускането на бълхите и удушаването. Насекомите успяваха да ухапят жертвата. Дори доста време в случая с Виар, тъй като лекарят бе казал, че ухапванията са по-стари.