Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Храмът се състоеше от три сгради около просторен вътрешен двор: библиотека, покоите на жриците, които отдавна не бяха сред живите, и самото светилище, където се съхраняваше древната Скала. Елин заведе Едион и Лизандра в библиотеката, най-лесно отбраняемото място в комплекса, където да пригодят нещо за спане, докато стена от огън ограждаше цялата територия на храма.
Очите на Едион все още блестяха от бойна ярост, когато му заяви, че иска да остане насаме със свещената Скала. Беше се сражавал достойно и Елин умишлено му беше прехвърлила няколко войници, които да довърши сам. Не само тя беше символ тази вечер, не само нея наблюдаваха.
А що се отнасяше до Лизандра, която нападна врага със зверска свирепост... Отново се беше превърнала в сокол, когато Елин я остави, кацнала на една гнила греда в просторната библиотека, съзерцаваща огромния морски дракон, изсечен в каменния под, най-сетне разкрит в цялата си прелест от очистителния огън. Из целия храм се срещаха такива релефи, наследство от отдавна прокуден народ.
Във всяко кътче на трите сгради отекваше шепотът или ревът на вълните, разбиващи се в брега далеч под тях. Нямаше какво да погълне звука, да го смекчи. Величествените, монументални зали и дворове, където някога бе имало олтари и статуи, и градини за размисъл, сега се простираха напълно празни, с изключение на пушека от огъня й.
Хубаво. Огънят унищожаваше, но и прочистваше.
Тя прекоси с тихи стъпки притъмнелия двор до най-закътаното, най-тачено светилище, достигащо чак до океанския бряг. Златна светлина се изливаше върху каменистата земя пред стълбището му – светлината от урните с вече неугасващия огън, горящ в памет на Бранън.
Облечена в черно, Елин крачеше като сянка, укротявайки пламъците до сънливо пукащи живи въглени, преди да проникне в сърцето на светилището.
Внушителната океанска стена бе изградена да не допуска гнева на бурите до каменната вътрешност на храма, но въпреки това мястото беше влажно и във въздуха тегнеше миризмата на морска сол.
Елин разчисти грамадното преддверие и мина между двете дебели колони, обрамчили входа на вътрешното светилище. В отсрещния му край, открита към бушуващите вълни, се издигаше гигантската черна Скала.
Беше гладка като стъкло, несъмнено от благоговейните ръце, докосвали я хилядолетия наред, и голяма колкото търговски фургон. Стърчеше нагоре, надвесена над вълните, и звездната светлина се отразяваше по дупчестата й повърхност. Елин изгаси всички свещи в залата, с изключение на самотната бяла свещ в средата на Скалата.
Резбите из храма не разкриваха нито Знаци на Уирда, нито други послания от Малките хора. Само спирали и елени.
Значи, трябваше да подходи по стария начин.
Тя изкачи тясното стълбище, позволяващо на поклонниците да видят отблизо свещената Скала, и стъпи върху нея.
15.
Океанът сякаш застина.
Елин измъкна Ключа на Уирда от жакета си, оставяйки го да виси между гърдите й, седна на провесения над вълните ръб на Скалата и отправи поглед към обгърнатото в нощ море.
И зачака.
Лунният сърп започваше да се спуска към хоризонта, когато дълбок мъжки глас продума зад гърба й:
– Изглеждаш по-млада, отколкото очаквах.
Елин не откъсна поглед от водата, макар че стомахът й се сви.
– Но също толкова очарователна, нали?
Не долови стъпки, но гласът определено идваше от по-близо, когато каза:
– Дъщеря ми е била права за скромността ти.
– Странно, не ми е споменавала, че имаш чувство за хумор.
Въздухът от дясната й страна се раздвижи и дълги, мускулести крака под древна броня се появиха до нейните; обутите им в сандали стъпала висяха от ръба на Скалата. Тя дръзна да обърне глава и откри, че бронята обгръща могъщо мъжко тяло, над което имаше широко, красиво лице. Лесно би заблудил всеки, че е от плът и кръв, ако не излъчваше бледо синьо сияние.
Елин сведе леко глава в поклон пред Бранън.
Той отвърна на жеста й с полуусмивка, докато червено-златистата му коса се развяваше лениво под лунното небе.
– Свирепа, но благополучна битка – коментира той.
Елин сви рамене.
– Получих послание да дойда в този храм. Намерих го зает. Затова го освободих. Пак заповядай.
Устните му наново потрепнаха в усмивка.
– Не мога да остана дълго.
– Но ще се постараеш да сместиш в малкото време, което имаш, колкото може повече загадъчни предупреждения, нали?
Бранън вдигна вежди и очите му с цвят на бренди се набръчкаха по краищата.
– Не без причина накарах приятелите си да ти оставят онова послание.
– О, сигурна съм. – В противен случай не би рискувала да превземе храма. – Но първо ми разкажи за Майев.