Империя на бури

– Проклети страхливци! – укори ги един войник, проправяйки си път напред. Командир, ако можеха да съдят по медалите върху червенозлатистата му униформа. Човек. По ничии ръце не се мярваха черни пръстени. Той сви гневно устни, впил очи в Едион, в щита и меча му, вдигнат пред него и готов за кръвопролитие. – Вълкът на Севера. – Рече с дълбок, презрителен глас командирът. – И огнедишащата кучка.

Елин го изгледа отегчено. После за последен път се обърна към човешките войници, пристъпващи нервно от крак на крак.

– Живейте или умрете; изборът е ваш. Но сега е моментът да решите.

– Не слушайте тази кучка – озъби им се командирът. – Най-обикновени салонни номера, както ни предупреди лорд Меах.

Но още петима войници пуснаха оръжията си и побягнаха. Направо препуснаха презглава към улицата.

– Някой друг? – попита любезно Елин.

Останаха трийсет и пет войници, всичките с извадени оръжия и сурови лица. Едион се беше сражавал срещу такива мъже. Елин го погледна въпросително. Той й кимна. Командирът ги държеше здраво в ноктите си, щяха да отстъпят единствено след него.

– Хайде тогава. Да видим какво можете! – предизвика ги главнокомандващият. – В леглото ме чака една прекрасна фермерска щерка...

Елин духна към него, сякаш гасеше свещ.

Той замлъкна. Като че всички мисли и чувства се бяха изпарили от главата му. Сетне тялото му се вкамени.

И за част от секундата на Едион му се стори, че наистина го е превърнала в камък, тъй като кожата и адарланската му униформа се оцветиха в различни нюанси на сивото.

Чак когато океанският бриз повя и мъжът се посипа като пепел по земята, Едион осъзна втрещено какво е направила братовчедка му.

Изгорила го беше жив. От вътрешността навън. Някой изпищя.

А тя рече простичко:

– Предупредих ви.

Няколко войници хукнаха към портите.

Повечето обаче останаха на място с лъснали от омраза и отвращение очи – към магията, към кралицата му... към него.

На лицето му се появи вълча усмивка и той вдигна Меча на Оринт, спускайки се към войниците отляво; Лизандра скочи към тези отдясно с гърлено ръмжене, а Елин обгърна света с рубиненозлатисти пламъци.

***

Превзеха храма за двайсетина минути.

Още в първите десет падна в техни ръце, след като една част от войниците загина в бой, а останалите бяха отмъкнати в градската тъмница от мъжете и жените, включили се в битката. През другите десет огледаха територията за дебнещи в засада врагове. Но откриха само притежанията и отпадъците им. Храмът беше в окаяно състояние: по свещените стени бяха издълбани имената на адарланските прасета, древните урни с вечен огън бяха угасени или превърнати в гърнета...

Пред очите на всички им Елин запрати огнена мълния през коридорите и стаите на храма, която погълна всяка следа от адарланците и премахна дългогодишните мръсотии, прахоляк и изпражнения от чайки, разкривайки внушителните древни релефи, изсечени във всички каменни колони, стъпала и стени.