Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Ама как, целият крак ли?! — смая се дружката й, подобна на птица и с грозна бенка на единия клепач.
— Не ма, не кракът… онуй — изкиска се дебеланата. Дребната женица веднага подхвана разговора.
— Е, аз съм чувала, че Марли бездруго не го е ползвал много още от младите си години.
— И оня Фасели как загази с такваз рана — жизнерадостно си спомняше дебеланата. — Отрязаха му пръстите на крачището един по един, ама да не си помислиш, че се оправи?
— Де да знам. К’во стана?
— Нищичко — ухили се досадницата. — После му клъцнаха крака до глезена, а гангрената си пълзеше все нагоре. Мазаха го със същото, дето го забърка ей тоя дребен грозник — чесън, червено вино и Други глупости. Все тая беше. Докато се усетят, всичко изгнило чак до коляното. Леле, как смърдеше! Гнилоч, казвам ти, не можеше да се стои в оная къща.
— Пфу, че гадост — смръщи се кльощавата. — Почне ли гангрена, трябва да режеш много по-нагоре, и то на часа. — Тъй, тъй. После отрязаха крака чак при чатала, ама късно. Онази с бенката се пресегна и ръгна крака на Лиан с бастуна си.
— Чуй к’во ще ти река — накарай ги да ти отрежат и двата догоре. Иначе няма да се отървеш.
Лиан дотук понасяше клюкарките безмълвно, но изведнъж се подпря и седна.
— Я се разкарайте, проклети дърти хиени! — ревна в лицата им.
— Че ние се мъчим да ти помогнем! — възмути се кльощавата. — Да си вървим, приятелко.
Те продължиха по пътя, но дебеланата не се стърпя и подхвърли през рамо:
— Утре ще плачеш, че не си ни послушал.
Скоро каруцата потегли и мъките на Лиан започнаха отново. Така отмина ден, после и втори със спирания през няколко часа, за да промиват и мажат раните. Малиен и Джеви си шепнеха все по-често и клатеха глави. Лиан се опитваше да чете дневниците си, но не успяваше да се съсредоточи.
На втория ден по пладне Малиен и Лилис махнаха превръзките и момичето ахна приглушено. Малиен пък се смръзна, приковала поглед в раните.
— Какво има? — стресна се Лиан.
След миг ветрецът го облъхна с противна воня и той разбра, че плътта по ходилото вече е загнила. Значи онези жени бяха прави. Гангрената го разяждаше и Малиен щеше да му отреже крака волю-неволю, но въпреки това сигурно го чакаше скорошна смърт.
Малиен и Джеви пак се отдръпнаха да поговорят. На Лилис като че й прималя, но тя застана до каруцата и стисна ръката на Лиан.
— Знам, че скоро ще оздравееш.
И на нея, и на него не им се вярваше, но той също се престори:
— Дано си права. Не е за вярване колко пъти досега Малиен успя ваше да ме закърпи.
След малко и Малиен дойде при него, забравила привичните ст шегички.
— Положението ти е лошо, Лиан, не знам какво да правя. Няма лекове срещу гангрена. Но не се отчайвай. Понякога тялото се преборва със собствени сили. Ще продължим по пътя още няколко часа и ще видим…
— И ако няма подобрение?
— Не бива да отлагаме неизбежното.
— Значи ще ми отрежете крака.
— Не целия — тихо го увери тя.
При следващото спиране видяха, че петънцето загнила плът се е разпростряло. Малиен завъртя глава.
— Няма смисъл да чакаме, Лиан. Налага се да режа!
— Как… как ще го направиш? — изхриптя той.
— Наистина ли държиш да ти кажа?
— Да!
— Ще срежа до костта ето тук, точно под коляното, и ще зашия кръвоносните съдове. Тогава ще срежа и костта.
Лиан се вторачи в крака си. След няколко минути щеше да се лиши от него завинаги. Изобщо не си представяше това.
Малиен каза нещо на Джеви, той кимна и яхна тромаво коня й заради превръзката на ръката си.
— Отиде да потърси трион — обясни Малиен.
За пореден път около каруцата се събраха минувачи да позяпат и да сипят безплатни съвети. Малиен обаче ги пропъди. Чакаха сякаш цяла вечност.
— Може да се живее и с един крак — подхвърли Малиен.
— Ти колко имаш, та знаеш? — сопна се Лиан.
Джеви доближи, пришпорил коня — държеше юздата с една ръка и се клатушкаше на седлото, все едно гребеше в кану. На гърба си бе вързал дълъг трион с две дръжки. Малиен му помогна да слезе от седлото.
— Само това намерих — оправда се той.
Едрите зъбци бяха по-подходящи за отрязване на старо дърво в гората.
— Няма как, ще свърши работа — намръщи се тя.
Двамата се отдалечиха да поговорят и все се озъртаха към Лиан, който предположи, че се уговарят кой ще го притиска неподвижен, а кой ще борави с триона. Върнаха се при него.
— Джеви предлага нещо друго — започна Малиен. — Ако искаш помисли, макар че… не знам дали аз бих се съгласила да изтърпя това.
Морякът не продумваше, само стрелна с поглед дъщеря си и се извърна.