Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Нямаше какво да отговоря на това, затова не казах нищо и оставих морето да говори. След малко слънцето ни намери и Баракел сигурно е проникнал в ума на северняка, макар че дали е имал какво да добави след думите на Снори, не мога да кажа.
12.
Прекарах първия ден след събуждането си от кръвния сън с ръка в скута си и мръщене към Кара. Тя обаче оставаше невъзмутима. Поне докато не задърпах връзките на панталоните си, за да отвърна на повика на природата. Дори при най-добри обстоятелства е трудно да стоиш прав в малка лодка и да се облекчаваш през борда. А да се опитваш да станеш при развълнувано море, докато се развързваш с ранена ръка, е дваж по-трудно.
— Тази работа щеше да е много по-лесна, ако някаква луда не ме беше намушкала! — Връзките за пореден път се заплетоха в несръчните ми пръсти. — Мамка му мръсна! — Може да съм промърморил още няколко ругатни и да съм накърнил доброто име на една конкретна вьолва…
— На север на това му викаме „малко муш-муш“ — отвърна Кара, без изобщо да поглежда към мен от мястото си до руля.
Сигурен съм, че имаше предвид раната, но Тутугу и Снори, бидейки невежи варвари, се смяха до пресипване за моя сметка и оттам нататък аз мъжествено пренебрегвах болката, след като бях открил, че езикът на Кара е по-остър от иглата ѝ.
Двамата с Тутугу начесто се озъртахме на север, търсейки платна на галера. Всяко бяло петънце ни караше да се чудим дали под него не дебнат две червени очи, а зад тях — палуба, пълна с хардаси. За щастие не видяхме и следа от тях. Може би след събитията в Черната крепост Мъртвия крал вече нямаше чак такава власт над Червените викинги, че да ги накара да ни следват по целия път до континента. Или пък просто им бяхме избягали.
За три дни плаване от Беерентопен „Еренса“ ни отнесе толкова далеч на юг, че брегът на Норсхайм вече се извиваше настрани, водейки на изток. Отпред лежеше Лакомото море, последното препятствие между нас и континента, което се простираше до бреговете на Маладон. Кара си каза молитвите, ундоретите призоваха Один и Егир, аз сключих едностранна сделка с Всевишния и, за добро или зло, се разделихме със Севера.
Лакомото море, или Карлова вода, както го наричат живеещите по южните му брегове, има лоша слава сред моряците. Бури от големия океан често биват насочвани към него от възвишенията на Норсхайм. Такива бури са достатъчно страховити и в дълбокото, но в плитките води, където сега плавахме ние, понякога вдигат такива грамадни вълни, че никой кораб не би могъл да оцелее. Подобни вълни са много редки, но могат да пометат всичко от повърхността на Карлова вода. Викингите ги наричат Метлата на Егир. Морският бог разтребва дома си.
Аз се бях отпуснал на кърмата на „Еренса“ и гледах как Норсхайм чезне зад нас, притиснат от морето и небето в тъмна назъбена линия. После просто линия. После въображение. И накрая спомен.
— Като стигнем до Маладон, ще платя на някой бръснар да ми обръсне тая брада. — Прокарах пръсти през къдриците, избелели от новопоявилото се слънце и слепнали от сол и мазнина. Старите ми дружки изобщо нямаше да ме познаят с всички тези белези, жилави мускули и рошава коса. И все пак това не беше нещо, което да не може се поправи от шивач, човек с бръснач и месец охолен живот.
— Отива ти. — Кара ме изгледа изпод вежди, с неразгадаеми сини очи. Седеше и поправяше капака на едно от складовите отделения. По време на пътешествието отношението ѝ към мен се бе позатоплило; проверяваше раната ми без извинения, но пипаше нежно. Два пъти дневно втриваше мазило със сладникав мирис във входната и изходната дупка. Това внимание ми беше толкова приятно, че някак си забравих да спомена, че е спряло да ме боли.
В замяна на медицинските ѝ грижи аз я развличах с разкази за кралския двор на Червения предел. Никога не вреди да споменаваш, че си принц — и то честичко. Особено ако наистина си. Тя, изглежда, намираше историите ми за забавни, макар да не бях сигурен, че винаги се смее на същите места, които аз смятах за смешни…
— Риба! — Снори рипна и разлюля лодката. — В името на зъбите на Тор! Улових една!
И наистина, в ръцете му се мяташе черна слузеста риба, дълга около лакът, с висяща от устата ѝ връв.
— Отне ти само дванайсет дни в морето! — Бях го посъветвал да се откаже преди цяла вечност.
— Хванах една! — Триумфът на Снори не можеше да бъде по-мрачен от насмешките ми.
Тутугу се приближи и го тупна по гърба.
— Браво! Ще направим рибар от теб!
Разбира се, на Тутугу му стигаше да пусне една кука през борда и рибите сякаш се сбиваха за честта да я налапат. Сигурно беше наловил двайсетина, откакто потеглихме. Беше се заел да учи Снори и ми довери, че той е бил доста зле и като фермер. Тутугу се притесняваше, че Снори няма на какво да разчита — имаше военен талант, но в мирно време животът можеше да му се види труден.