Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Джийн преглътна, потърка ръце и отправи кратка молитва към Уродливия страж, преди да стъпи върху елдергласа.
— Не може да е чак толкова трудно — мърмореше той. — И по-лошо ми е минавало през главата. Просто кратка разходчица. Няма нужда да поглеждам надолу. Стабилен съм като оловен галеон.
Разперил встрани ръце, за да запази равновесие, Джийн запристъпва много внимателно по пилона. Странно, вятърът се усили точно тогава, а небето над него изведнъж му се стори много по-обширно… Той заби поглед във вратата пред него и (без сам да се усети) спря да диша, докато не притисна здраво длани към същата тази врата. Издиша шумно и избърса чело, така плувнало в пот, че чак го досрамя.
Домът на Азура Галардине бе солидна постройка от бял камък. Имаше висок заострен покрив, увенчан със скърцаща вятърна мелница и голямо кожено корито за събиране на дъждовна вода, окачено на дървена рамка. Вратата беше украсена с релефни изображения на зъбчати колела и други механизми, а до нея в камъка бе вградена месингова плоча. Джийн я натисна и чу как вътре отекна гонг. Пушекът от готварските печки долу се виеше край него, докато той чакаше отговор.
Тъкмо смяташе отново да натисне плочата, когато вратата изскърца и се отвори. Ниска, навъсена жена се вторачи в него през пролуката между вратата и касата. Сигурно гонеше седемдесетака, предположи Джийн — червендалестата й кожа беше сбръчкана като шевовете на вехта кожена дреха. Беше набита, на гърлото имаше някаква буца, смътно наподобяваща жаба, а бузестото й лице под високите скули бе увиснало като маджун. Бялата й коса беше прихваната стегнато от редуващи се пръстени от месинг и черно желязо, а видимата плът на дланите, ръцете и врата й бе покрита със сложни, леко избелели татуировки.
Джийн стъпи с десния си крак пред левия и се поклони под ъгъл четирийсет и пет градуса, с едната ръка изнесена встрани, а другата — свита под корема му. И тъкмо когато смяташе да почне да поднася словесни цветя, Господарката на гилдията Галардине го сграбчи за яката и го дръпна в къщата.
— Ох! Госпожо, моля ви! Позволете да ви се представя!
— Прекалено си дебел и наконтен за чирак — отвърна му тя. — Значи сигурно си дошъл да молиш за услуга, а такива като тебе, след като поздравят, после още сума ти време дърдорят. Недей, млъкни.
Къщата й миришеше на масло, на пот, на каменен прах и нагорещен метал. Вътрешността й представляваше кухина с висок таван, наблъскана с най-странната сбирщина от вещи, която Джийн бе виждал някога. На лявата и дясната стена имаше прозорци, високи колкото човешки бой, но всяка педя от останалото стенно пространство бе заета от нещо като скеле, което поддържаше стотици дървени лавици, отрупани с инструменти, материали и всякакви боклуци. На върха на скелето, върху нещо като под, скован от дъски, Джийн забеляза миндер и писалище под чифт висящи алхимични лампи. На няколко места висяха стълби и кожени върви; подът бе почти изцяло покрит с книги, свитъци и полупразни бутилки, запушени с тапи.
— Дошъл съм в неподходящ момент…
— Моментът обикновено е неподходящ, млади мастер Натрапник. Клиент с интересна молба е горе-долу единственото нещо, способно да промени това. Е, по каква работа си дошъл?
— Господарке на гилдията Галардине, всеки, когото съм питал, ми се кълне, че най-умелият, най-ученият изобретател, изобретателят, на когото най-много подражават в дял Тал Верар, не е някой друг, а в…
— Стига си ме къпал в ласкателства, момко — размаха ръце старицата. — Огледай се. Зъбчатки и лостове, тежести и вериги. Няма нужда да ги облизваш с префърцунени думички, за да ги накараш да проработят. Нито пък мен.
— Както желаете — рече Джийн, изправи се и бръкна в дрехата си. — Но не бих се понасял, ако не бях проявил поне малко любезност.
И той извади изпод дрехата си малък пакет, увит в среброткан плат. Изпънатите ъгли на опаковката бяха запечатани с червен восъчен печат, положен върху сбръчкан диск от златни стружки.
Всички осведомители на Джийн бяха споменали единствената човешка слабост на Галардине — обичаше подаръците толкова, колкото мразеше да я ласкаят и да я прекъсват. Тя сключи вежди, но на устните й все пак се мярна сянката на предвкусваща усмивка, щом пое пакета с татуираните си ръце.
— Е… — рече Галардине. — Е, всички ние несъмнено трябва някак да понасяме самите себе си…
Тя счупи печата и разтвори среброткания плат нетърпеливо като малко момиченце. В пакета имаше четириъгълна бутилка с месингова тапа, пълна с млечнобяла течност. Щом прочете етикета, дъхът й секна.