Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Бял сливов Остершалин — прошепна Галардине. — Дванайсет богове! С кого сте разговаряли?
Ракиените смеси бяха едно от своеобразията на Тал Верар. Фини ракии от други краища на света (в този случай несравнимата Остершалин от Емберлен) смесени с местни ликьори от редки алхимични плодове (а нямаше друг такъв плод като божествената бяла слива), затворени в бутилки и оставени да отлежават заедно, за да се получат напитки, които взривяваха езика до вцепенение с богатия си вкус. Бутилката съдържаше може би две чаши бял сливов Остершалин и струваше четирийсет и пет солария.
— С няколко просветени души — отвърна Джийн, — които казаха, че най-вероятно ще оцените няколко скромни глътки.
— Това никак не е скромно, мастер…
— Де Фера. Жером де Фера, на вашите услуги.
— Напротив, мастер Де Фера. С какво мога да ви бъда полезна?
— Ами… ако наистина предпочитате да говорим по същество, все още нямам никаква определена нужда. Но имам някои… въпроси.
— За какво?
— За хранилищата.
Господарката на гилдията Галардине гушна ракиената смес като новородено бебенце и рече:
— Хранилища, мастер Де Фера? Обикновени складове с механични удобства или надеждни хранилища с механична защита?
— Вкусът ми, госпожо, клони повече към вторите.
— Какво желаете да опазите?
— Нищо — отвърна Джийн. — По-скоро става дума за нещо, което желая да не бъде опазено.
— Не можете да проникнете в някое хранилище? И имате нужда някой да поотхлаби защитите му за вас?
— Да, госпожо. Просто…
— Просто какво?
Джийн отново облиза устни и се усмихна.
— Чувал съм… ами… чувал съм слухове, които ми се сториха достоверни, че вие бихте склонили на задачата, която бих могъл да ви предложа.
— Ха. Не, не е задължително.
Тя закрачи напред-назад из къщата си, като настъпваше книги, чаши и механични устройства.
— Законът на Великата гилдия — рече тя най-сетне — забранява на всички ни да се намесваме пряко в чужда работа, освен ако ни поканят или поради държавна нужда. — Тя отново се умълча. — Обаче… не е необичайно да се дават съвети, да се разглеждат схеми… в интерес на напредъка на занаята, нали разбирате. Това е форма на изпробване за издръжливост на разрушение. Всъщност така се критикуваме един друг.
— Няма да искам нищо повече, освен съвет — рече Джийн. — Нямам нужда дори от ключар. Имам нужда единствено от сведения, с които да въоръжа ключаря.
— Малцина са тези, които биха го въоръжили по-добре от мен. Преди да обсъдим въпроса за компенсацията, кажете ми… Известен ли ви е онзи, който е разработил хранилището, на което сте хвърлили око.
— Да.
— И той е?
— Азура Галардине.
Господарката на гилдията се дръпна от него, сякаш между устните му изведнъж се бе стрелнал раздвоен език.
— Да ви помогна да надхитрите мое собствено творение? Полудели ли сте?
— Надявах се — отвърна Джийн — самоличността на собственика на хранилището да не буди особено съчувствие у вас.
— Кой и къде?
— Рекин. Кулата на греха.
— Дванайсет богове, вие действително сте полудели! — Галардине се огледа, все едно проверяваше стаята за шпиони, преди да продължи. — Това несъмнено буди съчувствие, и още как! Съчувствие към самата мен!
— Джобовете ми са дълбоки, Господарке на гилдията. Несъмнено съществува сума, която да облекчи опасенията ви?
— Няма сума на този свят, достатъчно голяма, че да ме убеди да ви дам онова, за което ме молите — отвърна старицата. — Вашият акцент, мастер Де Фера… Мисля, че го разпознавам. Вие сте от Талишам, нали?
— Да.
— А Рекин… Вие сте го проучили, нали?
— Щателно, разбира се.
— Глупости. Ако бяхте го проучили щателно, нямаше да сте тук. Чакайте да ви кажа нещичко за Рекин, клети богат талишански тъпоумнико. Познавате ли онази неговата, Селендри? С месинговата ръка?
— Чувал съм, че не допуска никого другиго толкова близо до себе си.
— И само това ли знаете?
— Ами, повече или по-малко, да.
— Допреди няколко години — заразказва Галардине — Рекин имаше обичай да дава великолепни маскени балове в Кулата на греха всеки път в Деня на промените. Безумни пиршества, с костюми, струващи хиляди соларии, сред които неговият винаги беше най-великолепният. И така една година той и неговата красавица решиха да си сменят костюмите и маските. Просто прищявка. Един убиец поръсил костюма на Рекин отвътре с някакво дяволско вещество — продължи тя. — Най-черната алхимия, нещо като царска вода за човешка плът. Просто прах… трябвали са му пот и топлина, за да оживее. Тази жена носила костюма близо половин час и тъкмо била започнала да се поти и да се забавлява. И точно тогава започнала да пищи.