Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
В Тал Верар не бесеха, не обезглавяваха и не устройваха борби между осъдени престъпници и диви зверове, популярни практически навсякъде другаде. В Тал Верар осъдените за углавни престъпления просто изчезваха заедно с градския боклук в Дълбината бунище. Това бе четвъртита яма със страни, дълги четирийсет стъпки, която се намираше северно от Бунището на душите. Нейните стени от елдерглас потъваха в черния мрак и не даваха никакъв знак за това колко надълбоко се спускаха всъщност. Хората разправяха, че била бездънна, а престъпниците, които хвърляха в нея, обикновено крещяха и се молеха. Най-страшният слух за това място, разбира се, беше, че хвърлените в Дълбината не умират… а продължават да падат. Безкрайно.
— Дай на бакборд! — провикна се момичето на носа на лодката. Гребците вляво от Джийн извадиха веслата си от водата, а тези отдясно загребаха усърдно и лодката успя да се измъкне изпод носа на товарната галера, препълнена с пощурели говеда. Един мъж на парапета размаха юмрук към лодката, която проплава на около десет стъпки под ботушите му.
— Извади си лайната от очите, путко недорасла!
— Връщай се да правиш кефа на говедата, пес с мека пишка!
— Ах ти, кучко! Кучка нахална! Я се качи тук и ще ти покажа аз чия пишка е мека! Моля за извиненията ви, любезни господине.
Настанен в подобното си на трон кресло, облечен в кадифен фрак; накичен с толкова златни дрънкулки, че блестяха дори и на слабата светлина на облачния ден, Джийн изглеждаше досущ като големец. За мъжа от галерата беше важно да се погрижи словесните му залпове да стигнат до точния адресат. Макар заможните хора да бяха общоприета част от живота в пристанището на Тал Верар, към тях се отнасяха неизменно така, сякаш се носят над водата, напълно независими от лодките и тружениците, които ги обслужваха. Джийн махна равнодушно.
— Няма нужда да се приближавам, за да знам, че е мека, лоен хуйо! — Момичето направи груб жест с двете ръце. — Оттук виждам колко са недоволни шибаните ти крави!
Лодката вече бе се отдалечила толкова, че отговорът не би могъл да се чуе. Галерата се изгуби назад, а пред тях се издигна югозападният бряг на Полумесеца на изобретателите.
— За това ще дам на всички тук по един сребърен волани допълнително — обяви Джийн.
Докато все по-развеселеното момиче и все по-въодушевеният екипаж го приближаваха все повече към пристанището на Полумесеца на изобретателите, някаква шумотевица във водата на няколкостотин крачки вляво от него привлече погледа му. Товарен лихтер, плаващ под знамето на някаква верарска гилдия, която Джийн не разпозна, бе обкръжен от поне десетина по-малки плавателни съда. Мъжете и жените от лодките се опитваха да се изкатерят на борда на лихтера, а далеч по-малобройният екипаж на големия съд се мъчеше да ги оттласква с весла и водна помпа. Една лодка със стражници плаваше нататък, но щеше да стигне там чак след няколко минути.
— Това пък какво е, по дяволите? — кресна Джийн на момичето.
— Кое? Къде? А, това ли. Това е Бунтът на перата и писалките. Те никога не мирясват.
— Бунт на перата и писалките?
— Гилдията на писарите. Товарният кораб плава над флага на Гилдията на печатарите. Сигурно кара печатна преса от Полумесеца на изобретателите. Виждали ли сте някога преса?
— Чувал съм за тях. Всъщност за пръв път чух преди няколко месеца.
— Писарите не ги обичат. Смятат, че ще направят занаята им ненужен. И затова постоянно правят засади, когато Печатарите се опитат да прекарат преса през залива. Сигурно на морското дъно лежат вече шест-седем нови преси. И няколко трупа. Голяма и гадна каша, ако ме питате мен.
— Склонен съм да се съглася.
— Е, дано не измислят нещо, което да може да замести свестния екипаж от добри гребци. Ето пристана ви, господине, доплавахме доста по-рано, ако не греша. Желаете ли да ви изчакаме?
— На всяка цена — отвърна Джийн. — Помощници, които и да те развличат, се намират трудно. Сигурно няма да се бавя повече от час.
— На вашите услуги, мастер Де Фера.