Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Аз не съм била там. Но сред тълпата е имало мои познати Изобретатели и те разказват, че тя пищяла и пищяла, докато гласът й не секнал. Накрая от гърлото и излизало единствено съскане, ала тя все така се мъчела да пищи. Само едната половина на костюма била поръсена с веществото — извратена постъпка. Кожата й вряла и се стичала като сгорещен катран. Плътта й кипяла, мастер Де Фера. Никой не се осмелявал да я докосне, освен Рекин. Разрязал костюма й, поискал вода и се заловил да й помага като безумен. Избърсал горящата й кожа с дрехата си, с парчета плат, с голи ръце. Самият той тъй страшно обгорял, че и до днес носи ръкавици, за да прикрива собствените си белези.
— Поразително — възкликна Джийн.
— Спасил живота й — рече Галардине. — Онова, което все още можело да се спаси. Вие несъмнено сте виждали лицето й. Едното й око се изпарило като гроздово зърно, хвърлено в огън. Наложило се да отрежат пръстите на краката й. Пръстите й били като изгорели клонки, дланта й — покрита с мехури и напълно съсипана. Трябвало да отрежат и нея. Трябвало да отрежат и гърдата й, мастер Де Фера. Уверявам ви, представа си нямате какво означава това — това би било за мен съкрушително и сега, и през всичките онези дълги години, изминали от времето, когато все още минавах за хубавичка.
Докато лежала, Рекин пратил вест до всичките си банди и крадци, до всичките си свръзки и приятели сред богатите и влиятелните. Предложил хиляда солария с обещание да не задава никакви въпроси на човека, който би му издал самоличността на потенциалния отровител. Но точно около този убиец витаели големи страхове, а Рекин далеч не бил толкова уважаван, колкото сега. Никой не откликнал. Следващата вечер предложил пет хиляди солария, без да задава никакви въпроси, и пак никой не откликнал. На третата вечер той повторил предложението си, но за десет хиляди солария — и пак безплодно. На четвъртата вечер предложил двайсет хиляди… и никой не се отзовал.
И така още на следващата вечер започнали убийствата. Напосоки. Сред крадците, сред алхимиците, сред прислужниците на Приори. Сред всички, които биха могли да имат достъп до полезни сведения. По един на нощ, тихомълком, абсолютно професионално. Кожата на всички жертви от лявата страна била одрана с нож. За напомняне.
Неговите банди, неговите комарджии и съдружници го умолявали да престане. „Намерете ми убиец — отвръщал им Рекин — и ще престана.“ Те умолявали, разпитвали, ала не открили нищо. И той започнал да убива по двама души на нощ. Започнал да избива съпруги, съпрузи, деца, приятели. Една от бандите му се разбунтувала и на другата сутрин ги намерили избити. До крак. Рекин затегнал хватката си около бандите и ги прочистил от малодушниците. Убивал, убивал, убивал, докато целият град не изпаднал в треска, готов да обърне всеки камък и да издъни всяка врата за него. Защото нищо не можело да бъде по-лошо от това да продължават да го разочароват. Най-сетне отвели при него един мъж, който отговорил удовлетворително на въпросите му.
Рекин… — Галардине изпусна продължителна, суха въздишка — затворил мъжа в дървена конструкция, прикована с вериги от лявата му страна. Напълнили конструкцията с алхимичен цимент и го оставили да се втвърди. Обърнали я наопаки — разбирате ли, мъжът бил вграден в каменна стена, цялата му лява страна, от главата до петите. Обърнали го наопаки, вкарали го в съкровищницата на Рекин и го оставили да умре. Зазиданите му крайници изгнили, гноясали и го поболели. Умрял бавно, измъчван от глад и гангренясал, запечатан в най-съвършения и отвратителен уред за мъчения, за който съм чувала някога през целия си дълъг живот.
Така че ще ми простите това — тя прихвана леко Джийн за лакътя и го поведе към прозореца отляво, — че Рекин е клиент, на когото възнамерявам да остана вярна докрай, докато Най-милостивата господарка не изтръгне душата ми от тая вехта торба с кокали.
— Но безспорно няма нужда той да узнава?
— И също така безспорно, мастер Де Фера, аз никога не бих рискувала. Никога.
— Но несъмнено малко размисъл…
— Чували ли сте какво се случва с онези, които заловят да мамят в кулата му, мастер Де Фера? — прекъсна го Галардине. — Той отрязва ръцете им, а после ги хвърля върху каменните плочи в двора и извиква семействата или деловите им партньори да приберат телата и да почистят. Ами за последния човек, който започнал сбиване в Кулата на греха и пролял кръв? Рекин накарал да го вържат за една маса. Изтръгнали коляновите му капачки, а след това изсипали в раните червени мравки. А после привързали отново и коляновите му капачки с връв. Мъжът умолявал да му прережат гърлото, но не удовлетворили молбата му.