Червени морета под червени небета

— Нима? А ти знаеш ли ги какви са? Дали на някого не му понасят екзотични храни, или пък да страда от лошите отношения с майка си? Страшно ни е от полза, като са толкова далече от кинжалите ни! Уродливи страже, защо такива кучи задници като Страгос никога просто не ни наемат? Ще съм щастлив да работя срещу подобаваща сума!

— Не, няма да си.

— Айде бе!

— Стига си се зъбил и се замисли малко. Чу какво каза Страгос. Вързомаговете са знаели за подготовката ни да нападнем съкровищницата на Рекин, но не знаеха всичко. Не знаеха най-важното.

— Да… но каква полза за тях от това да кажат всичко на Страгос?

— Никаква, разбира се, но освен това… Знаели са къде е седалището ни в Камор, но не са казали нищо за историята ни. Страгос спомена Барсави, но не и Окови. Може би защото Окови умря, преди Соколаря да дойде в Камор и да почне да ни следи? Локи, убеден съм, че Вързомаговете не могат да четат мислите ни. Мисля, че са великолепни шпиони, но не са непобедими. Ние все още имаме тайни от тях.

— Хммм. Прощавай, ако това не е никаква утеха за мен, Джийн. Знаеш ли кой разнищва философски и най-дребните слабости на врага? Безсилните.

— Ти май си се примирил с това, без много-много…

— Не съм се примирил, Джийн. Вбесен съм. Трябва да се отървем от безсилието възможно най-скоро.

— Да. Откъде започваме?

— Ами, аз ще се върна в странноприемницата. Ще излея цял галон студена вода в гърлото си. Ще си легна, ще захлупя главата си с възглавница и ще остана в леглото до залез-слънце.

— Одобрявам.

— Добре. Значи и двамата ще сме си отпочинали, като му дойде времето да станем и да намерим черен алхимик. Искам да чуя и друго мнение за скритите отрови. Искам да знам всичко, което може да се узнае по темата, и дали има някакви противоотрови, които да започнем да изпробваме.

— Дадено.

— А след това можем да добавим още една дреболия към дневния ред на тази наша почивка в Тал Верар.

— Да изритаме Архонта в зъбите?

— О, богове, да! — възкликна Локи и удари с юмрук по дланта си. — Независимо дали сме приключили с Рекин преди това. Независимо дали отровата наистина съществува! Ще грабна целия му проклет дворец и ще му го натикам толкова надълбоко в гъза, че ще има каменни кули вместо сливици!

— Някакви планове как ще го постигнеш?

— Нямам представа. Абсолютно никаква. Но ще го обмисля, това е сигурно. Но че няма да действам невъздържано, виж, това не мога да ти обещая.

Джийн изсумтя. Двамата се обърнаха и се потътриха по кея към каменните стъпала, които с мъка щяха да ги изведат на горната тераса. Локи се потърка по корема и усети как кожата му се изхлузва… чувстваше се насилен по някакъв начин от знанието, че може би нещо смъртоносно неусетно се процежда през най-тъмните пролуки в тялото му и чака да напакости.

От дясната им страна слънцето приличаше на нажежен бронзов медальон, който се издигаше над хоризонта на града, увиснал в небето като някой от безликите войници на Архонта, втренчен непоколебимо в тях.