Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Така ли? Какво имаш?
— „Грабеж“, господине. Предполагам, че сте чували за него — това е верарски специалитет, и ако сте го пили в Талишам, значи изобщо не сте го пили. Нямам нищо против талишанци, разбира се. Че аз дори имам роднини в Талишам, да знаете.
„Грабеж“ беше гъста тъмна бира, обикновено подправена с няколко капки бадемово масло. Беше толкова силна, че можеше да се сравнява с много вина. Джийн кимна.
— Пълна халба, ако обичате.
Продавачът на бира отвори канелката на бъчвата и напълни една от закованите халби с течност, почти черна на вид. Подаде я на Джийн, а с другата ръка се потупа по кепето.
— Тя прави така няколко пъти седмично, да знаете.
Джийн нагълта топла бира и остави аромата на мая и ядки да се стече по гърлото му.
— Няколко пъти седмично?
— Малко е нетърпелива с някои от посетителите си. Не чака да прекрати разговора с всичките му обичайни любезности. Но това вече сте го разбрали.
— Мммхммм. Тая бира може да се пие.
— Благодаря любезно, господине. Една сентира за пълна халба… Благодаря, твърде сте любезен. Въртя много добра търговия с хората, дето падат през пода на госпожа Галардине. Обикновено гледам да завардя това място, в случай че капне някой и друг клиент. Много съжалявам, че не сте намерили удовлетворение при срещата си с нея.
— Удовлетворение? Е, тя може и да се отърва от мен, преди да очаквам, но мисля, че свърших онова, заради което бях отишъл. — Джийн изля последния остатък от бирата в гърлото си, избърса уста с ръкав и върна халбата на продавача. — Всъщност само засаждам семенце за в бъдеще, туйто.
Четвърта глава
Слепи съюзи
1
— Мастер Коста, моля ви, бъдете разумен. Защо да крия нещо от вас? Ако можех да ви предложа средство, то би означавало още доста злато в джоба ми, нали така?
Пале Терезе, Отровителката съветница, държеше уютен салон, в който обсъждаше поверителни дела с клиентите си. Локи и Джийн седяха със скръстени крака на меки големи възглавници и държаха (но без да отпиват от тях) малки порцеланови чашки с гъсто кафе от Джерети. Пале Терезе — сериозна вадранка около трийсетте с леден поглед, имаше коса с цвят на ново корабно платно, която се полюшваше над яката на черното й кадифено сако, докато крачеше из стаята срещу гостите си. Телохранителката й — добре облечена верарка с рапира с решетъчен ефес и лакирана дървена палка, окачена на колана й, се подпираше на стената до единствената заключена врата на стаята, бдеше и мълчеше.
— Разбира се — каза Локи. — Моля за извинение, госпожо, че съм малко кисел. Дано оценявате нашето положение — вероятно отровени, без да има как да разберем, първо на първо, да не говорим за осигуряване на противоотрова.
— Да, мастер Коста. Несъмнено сте в притеснено положение.
— За втори път ме отравят, с цел да ме принудят. Първия път извадих късмета да се отърва.
— Жалостта е твърде действен начин да държиш някого на верига, нали?
— Няма нужда да звучите така доволно, госпожо.
— О, я стига, мастер Коста. Не бива да ме мислите за коравосърдечна. — Пале Терезе вдигна лявата си ръка и показа сбирка от пръстени и алхимични белези и Локи с учудване забеляза, че безименният й пръст липсва. — Злополука от нехайство, докато чиракувах и работех с нещо, което не прощава. Разполагах с десет удара на сърцето да избера — пръстът ми или животът ми. За щастие имах подръка тежък нож. Знам какво е да вкуся плода на своето изкуство, господа. Знам какво е да си плувнал в пот, трески в и отчаян, и да чакащ какво ще стане по-нататък.
— Разбира се — намеси се Джийн. — Простете на партньора ми. Просто… Изяществото, с което очевидно ни отровиха, несъмнено остави в нас надеждата за също така чудодейно разрешение.
— Както си знам, да отровиш винаги е по-лесно, отколкото да изцериш. — Терезе лениво потъркваше остатъка от липсващия си пръст, жест, приличен на стар и познат тик. — Противоотровите са нещо деликатно — в много случаи те самите са отрови. Панацея, лек за всичко, прочистващ цяр, който може да притъпи всички отрови, известни в моя занаят, не съществува. И тъй като веществото, което описвате, наистина изглежда подходящо, по-скоро бих ви прерязала гърлата, отколкото да ви давам противоотрова наслуки. Те могат да удължат мъките ви или дори да усилят въздействието на веществото, което вече е във вас.