Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Рекин сам по себе си е власт. Архонтът не може да го пипне от страх, че ще разсърди Приори, а Приори го намират за твърде полезен, че да се обърнат срещу него. Откакто Селендри едва не загина, той се превърна в художник на жестокостите, каквито този град досега не е познавал. Няма награда на този свят, заради която бих решила, че си струва да предизвикам този човек.
— Приемам всичко това много сериозно, госпожо. Не можем ли внимателно да смалим до минимум вашето участие? Да се договорим за основна схема на механизмите на съкровищницата, за преглед в най-общи линии? Нещо, което никога не би могло да бъде свързано конкретно с вас?
— Вие изобщо не ме слушате. — Тя тръсна глава и посочи прозореца отляво. — Но нека ви питам нещо друго, мастер Де Фера. Виждате ли гледката на Тал Верар от този прозорец?
Джийн отиде до прозореца и се загледа през стъклото. Изгледът беше Южен, над западния край на Полумесеца на изобретателите, виждаха се пристанището и блещукащата сребристобяла вода на Марината на меченосците. Там, защитена от високи стени и катапулти, бе закотвена флотата на Архонта.
— Изгледът… е много хубав — рече той.
— Нали? А сега смятайте, че това е последната ми дума по въпроса. Разбирате ли нещо от противотежести?
— Не мога да кажа, че съм…
В този миг господарката на гилдията дръпна една от кожените върви, увиснали от тавана.
На Джийн отначало му се стори, че подът под краката му се разтваря — гледката на Тал Верар изведнъж сякаш се издигна към тавана. Сетивата му припряно се засъвещаваха какво ли означаваше това и за част от секундата се слисаха, докато стомахът му не потвърди с гадене, че не изгледът се движеше.
Той полетя надолу през пода и се удари в твърдата квадратна платформа, окачена под дома на Галардине на железни вериги, прикрепени за ъглите. Първата му мисъл беше, че това сигурно е някакъв вид механизъм за издигане и спускане, и точно тогава платформата полетя към улицата, на малко повече от четирийсет стъпки по-надолу.
Веригите дрънчаха, облъхна го внезапен вятър. Джийн залитна, просна се върху платформата и се вкопчи тревожно в нея толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. Покриви, каруци и калдъръм летяха към него, той се стегна и се подготви за острата болка от удара… ала удар не последва. Платформата забавяше ход, невъзможно гладко — сигурната смърт бавно се превърна във вероятно нараняване, а после в чист срам. Спускането завърши само на няколко стъпки от улицата — веригите отляво на Джийн останаха натегнати, но тези отдясно се отпуснаха. Платформата се килна и го изсипа върху калдъръма.
Той седна и благодарно си пое въздух. Улицата бавно се въртеше около него. Погледна нагоре и видя, че окачената на вериги платформа бързо се издига към първоначалното си място. Само част от секундата, преди да застане на мястото си под пода на Галардине, нещо дребно и лъскаво се изсипа от капандурата над нея. Джийн успя да отскочи и да затули лицето си точно преди стъклените отломки и течността от пръсналата се бутилка да се изсипят върху му.
Той избърса от косата си безбожно скъпия бял сливов Остершалин и се изправи. Гледаше опулено и ругаеше.
— Добър ви ден, господине. Не, чакайте, не ми казвайте. Нека да позная. Предложение, което Господарката на гилдията не е приела?
Джийн, замаян, видя усмихнатия продавач на бира, подпрял се на стената на затворена двуетажна сграда без никакви знаци, на няма и пет стъпки вдясно от него. Мъжът беше обгоряло от слънцето плашило с кожена широкопола шапка, толкова овехтяла, че полите й се спускаха почти до костеливите му рамене. Той барабанеше с пръсти по голяма бъчва на две колела, за която на дълги вериги бяха заковани няколко дървени халби.
— Хм, нещо такова — отвърна Джийн. Едната брадва се изплъзна изпод дрехата му и издрънча върху калдъръма. Изчервен, той се наведе да я вземе и я накара да изчезне отново.
— Може да го наречете корист и аз първи ще се съглася с вас, господине. Но ми приличате на човек, който има нужда от едно питие. Искам да кажа, от питие, което няма да се пръсне върху камъните и без малко да ви строши главата.