Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
2
Полумесецът не беше изключително притежание на Великата гилдия на изобретателите, въпреки че точно там избираха да се заселят повечето от тях, а частните им зали и клубове се издигаха буквално на всеки уличен ъгъл. Тук се отнасяха най-търпимо и към навика им да оставят непонятни, а понякога и опасни устройства на всеобщо обозрение.
Джийн се изкачи по стоманените стъпала на Булеварда на пиринчения базилиск покрай продавачите на свещи, точиларите и венипарсиферите (гадатели, които твърдяха, че могат да разгадаят цялата съдба на човека по рисунъка на кръвоносните съдове, видим по дланите и ръцете им). В горния край на булеварда той се дръпна от стройна млада жена с четириъгълна шапка и противослънчев воал, която разхождаше балкона на подсилен кожен повод. Балкона бяха нелетящи бойни птици, по-големи от ловджийските хрътки. Със закърнелите си крила, сгънати покрай яките им тела, те подскачаха на нокти, които можеха да откъснат парче човешка плът колкото юмрук. Привързваха се като обичливи дечица към един-единствен човек и с радост биха убили всеки друг на света по всяко време.
— Хубава птица убиец — измърмори Джийн. — Хубава заплаха за живота и за крайниците. Колко хубаво момиченце, или момченце, или нещо си, си ти!
Създанието му изчирика предупредително и хукна подир господарката си.
Пухтящ и изпотен, Джийн изкачи нова отсечка от зигзаговидните стъпала и ядосано си отбеляза наум, че няколко часа тренировки ще са от полза за нарастващото му шкембе. Жером де Фера беше човек, за когото единствената гимнастика беше ставането от леглото и отиването до масите за комар и обратно. Четирийсет стъпки, шейсет, осемдесет… все по-високо над брега, над втория, а после и над третия етаж на острова, чак до четвъртия, най-високия, където ексцентричното влияние на Изобретателите беше най-силно.
Дюкяните и къщите на четвъртия етаж на Полумесеца се снабдяваха с вода чрез изключително сложна мрежа от акведукти. Някои бяха изградени от камък и колони, от епохата на Теринския трон, а други — просто кожени тръби, крепени от дървени подпори. Водни колелета, вятърни мелници, зъбчати колела, противотежести и махала се въртяха и се люшкаха, накъдето погледнеше Джийн. Преустройството на водоподаването беше игра, на която Изобретателите играеха помежду си — единственото правило беше да не спират водата на никого. На всеки няколко дни се появяваше ново отклонение на някой канал или нов апарат за изпомпване, които крадяха вода от по-стар канал или помпа. След още няколко дни друг изобретател отклоняваше водата през нов канал и битката продължаваше. Тропическите бури неизменно обсипваха улиците на Полумесеца със зъбчати колела, механизми и тръби и Изобретателите неизменно построяваха отново каналите си, два пъти по-странни отпреди.
Улицата на стъкларите преминаваше по цялата дължина на най-горния етаж. Джийн зави наляво и забърза по калдъръма. Странните миризми на стъклопроизводството го лъхаха от витрините. През отворените врати виждаше занаятчиите, които въртяха светещи оранжеви кълба, забодени на дълги пръти. Малка тълпа алхимици помощници го подмина и заприщи улицата. Носеха червени шапчици — знакът на занаята им, и гордо показваха химическите изгаряния по ръцете и лицата си.
Той подмина Булеварда на стърганите на зъбци, където многобройни труженици седяха пред дюкяните си и чистеха и лъскаха парчета метал. Някои работеха под прякото наблюдение на нетърпеливи изобретатели, които мърмореха объркващи указания и потропваха нервно с крака. Това кръстовище се намираше в най-южния край на четвъртия етаж. Оттук нататък можеше да се върви единствено надолу, или по дългата четирийсет стъпки пътека, водеща до дома на Азура Галардине.
Слепият край на Улицата на стъкларите опираше в дъга от дюкяни, сред които зееше празнина — като зъб, избит от усмивка. Над тази празнина стърчеше пилон от елдерглас, издигнат върху камъка на четвъртата тераса по някаква непонятна елдренска причина. Пилонът бе широк около стъпка и половина, плосък отгоре, и дълъг четирийсет стъпки. Той се издигаше във въздуха петнайсет крачки над покривите на лъкатушещата улица долу, на третия етаж.
Домът на Азура Галардине бе кацнал в далечния край на този пилон като триетажно птиче гнездо на върха на клон. Втората господарка на Великата гилдия на изобретателите бе открила идеалното средство, за да си осигури усамотение — само онези, които имаха много сериозен повод или откровено се нуждаеха от уменията й, биха били толкова луди да преминат по пилона, който водеше до входната й врата.