Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Конникът се бе обърнал веднага след изстрела и сега се връщаше обратно с бясна скорост. Достигнал до другарите си, той бе поздравен със силни викове и копия, с които леко го потупваха по гърба. След това се приготви следващият конник и скоро се приближи в галоп също като предшественика си. Той пропусна целта си с много по-голямо отклонение от първия стрелец, но затова пък бе дръзнал да се приближи много по-близо.

Докато той яздеше с все сила обратно към другите млади емири, Арн нареди на Арман да му донесе лъка и няколко стрели от кулата. Арман се подчини незабавно и скоро се върна задъхан с лъка, точно когато третият конник се бе втурнал към стената.

— Прикривай ме отляво с щита си — нареди Арн, докато поемаше лъка си и постави стрела на тетивата. Арман държеше щита в готовност. Той разбираше, че трябва да изчака, докато конникът долу не се приближи и не се приготви за стрелба.

Когато младият мамелюкски емир изтрополи по покритата част на рова, пусна юздите и опъна тетивата си, Арман вдигна щита, който покри голяма част от господаря му, докато той спокойно опъна големия си лък, прицели се и пусна стрелата.

Стрелата на Арн улучи врага точно под ямката на шията и той бе изхвърлен назад долу на земята, а от устата му изшуртя кръв. От конвулсиите на тялото му в праха човек оставаше с впечатлението, че той най-вероятно е бил мъртъв, преди да се стовари на земята. Конят му продължи без ездач право през отворените градски врати и изчезна надолу по главната улица към крепостта.

— Него имах предвид — каза Арн на Арман, сякаш чувстваше по-скоро тъга отколкото триумф от това, че бе убил враг. — Писано бе, че именно той ще умре и че вероятно ще е единственият през този ден.

— Не разбирам, господарю — отвърна Арман. — Казвал си ми винаги да питам, когато не разбирам нещо, и сега е така.

— Да, имаш право да питаш — каза Арн и подпря лъка си на каменната стена. — Човек трябва да пита за нещата, които не разбира, за да може да се научи. Наистина, много по-добре е отколкото да се преструваш, че знаеш повече, отколкото всъщност знаеш, само за да не покажеш незнанието си от суета. Ти скоро ще си един от ордена, а един брат винаги получава отговор от друг, винаги. Ето така стоят нещата. Онези млади емири знаят много добре кой съм аз, както и че съм сравнително добър стрелец. Следователно онзи, който се осмели да язди срещу Ал Гути е храбър, а онзи, който оцелее след това, е бил пощаден от Бога заради храбростта си. Да, те мислят по този начин. Най-храбро е да си трети според тяхната вяра, това е решаващото. Сега никой няма да нападне за четвърти път, защото не е възможно да се приближиш повече от първите трима. Онзи, който се осмели, ще умре напразно. Смелостта и всичко онова, което последователите на правата вяра и неверниците си внушават за смелостта, е по-трудно да бъде разбрано отколкото честта. Според мнозина нерешителността е равна на страхливост. А виж колко нерешителни са те там сега! Искаха да ни се подиграят, а сега поставиха самите себе си в доста лошо положение.