Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Изведнъж той се изправи разгневено, преобърна бирата, която беше поставена пред него, и излезе с големи крачки от залата.
IV.
Още на другия ден след като той бе отплавал за замъка Нес, Форшвик вече имаше нов и твърде строг господар. Никой тук не бе очаквал да го види отново толкова скоро.
При завръщането си Арн едва продума на Ерлинг и Елен. Не каза нищо за случилото се в Нес, нито защо се бе върнал така бързо. Захвана се авторитетно с управлението на имението.
Красивият летен покой, който цареше над Западна Готаланд само няколко седмици преди окончателното прибиране на сеното, бързо премина в трескава подготовка за зимата. Дървени трупи набавяха обикновено зиме, когато бе възможно да се превозват с шейни, а дървото бе толкова сухо, че пееше под ударите на брадвите.
Като хапна набързо след ненадейното си завръщане, Арн веднага свали ризницата и красивите сини господарски одежди и отново облече обикновени кожени дрехи. Запази обаче меча, запасан на хълбок, като знак за положението си. Свика всички мъже от имението, които не бяха заети с претоварването на стоките от корабите на речните лодки. Привика и петимата воини от стражата, както и двамата кандидат рицари Суне и Сигфрид.
Всички учудено наблюдаваха как Арн поваля дървета, служейки си вещо с брадвата и как води воловете по-добре от всеки друг. Или как накара не само петимата воини да се трепят като крепостни, а и Суне, и Сигфрид, които освен че бяха доста млади за подобна тежка работа, бяха и Фолкунги, за които се предполагаше, че трябва да усвояват добрите маниери и да въртят меча, а не да се убиват от работа като крепостни селяни.
На следващия ден, след като изненадата от тези необичайни прийоми отмина, някои започнаха да надигат глас. Торбен, най-възрастният от воините на Форшвик, заяви на всеослушание това, което всички си мислеха, а именно, че е срам за един воин да върши тежката работа, подобно на някой крепостен.
Като чу това, Арн се изправи, остави брадвата, с която работеше, изтри с показалец потта от челото си, но дълго време не продума.
— Чудесно — каза накрая. — След по-малко от половин час искам да ви видя въоръжени и по конете в средата на двора. И горко на този, който закъснее!
Изненадани, мъжете оставиха инструментите и ругаейки се отправиха към казармата. Междувременно Арн отсече дървото, разпореди да натоварят двата големи дънера на волската кола и я докара във фермата, като преди това показа на останалите кои дървета да отсекат или обелят.
Суне и Сигфрид трябваше да останат на сечището, но любопитството им надделя над желанието да се подчинят на господаря Арн. Изчакаха да измине половин час, върнаха се скришом в имението и се качиха в една от плевните, откъдето можеха да наблюдават двора през едно кръгло прозорче. Никога нямаше да забравят спектакъла, който им предстоеше да видят.
Яхнали конете си, воините се бяха построили в каре зад Торбен. Бяха намръщени, но и по-изплашени отколкото биха искали да изглеждат. Никой от тях не проронваше и дума.
Господарят Арн излезе от конюшнята върху един от конете си, които бе довел от отвъдморските земи. Обиколи два пъти в галоп двора и огледа строго петимата воини преди да завие и да спре точно пред Торбен. Бе облякъл плетена желязна ризница, но не носеше шлем. В едната си ръка държеше бял щит с червен кръст, при вида на който тръпки побиха двамата млади зрители.
Вместо меч господарят Арн държеше дебел боров клон, с който удари по голия си прасец, сякаш за да изпробва здравината му, без да откъсва поглед от воините.
— Счетохте за недостойно да работите на сечището — каза той. — Предпочитате да играете ролята на стражи, което смятате за по-достойно. Нека бъде по вашему. Този, който ме свали от седлото, ще бъде свободен, а онзи, когото аз сваля, ще трябва да се върне да сече дървата.
Не каза нищо повече. Конят му отскочи встрани и приближавайки една от плевните, промени рязко посоката и тръгна обратно. Направи няколко крачки назад и внезапно се втурна напред. На Суне и Сигфрид, които наблюдаваха как конят на господаря Арн танцува, всичко това им се стори като някакъв магически фокус. Не бяха виждали някой да язди по този начин, но ето че сега това ставаше пред очите им.
Арн така внезапно връхлетя върху воините, че най-близко стоящият дори не намери време да вдигне щита си преди да понесе силния страничен удар, който го накара да се превие от болка. Без да полага повече усилия, Арн само едва го бутна и той падна на земята. В следващия миг Арн се отдръпна, за да избегне удара на Торбен, който се бе появил зад гърба му с насочен меч.