Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Когато всички бе решено, Ескил зададе на Арн един по-деликатен въпрос относно единствения си син Торгилс.

Ескил би искал той да стане богат и благоразумен делови човек като самия него. Добре разбираше обаче, че няма да е така. На седемнадесет години Торгилс бе вече член на кралската гвардия, а най-голямото му желание бе да може да си служи с лъка и меча като чичо си. Срещу това никой нищо не можеше да направи.

Бащата се тревожеше, защото който тръгне по този път, го очаква по-скорошна смърт за разлика от предпочелия търговията и сметките. През много неспокойни нощи Ескил бе виждал насън любимия си син стъпкан от коне, насечен от мечове, прободен от копия. Младите обаче трудно разбираха този вид родителски притеснения.

— Какво искаш да ме питаш по този повод? — запита Арн.

— Въпросът ми е лесен за формулиране, но труден за произнасяне — каза Ескил. — Торгилс все още не знае, че си се върнал. Знае всички съчинени за теб саги и има моменти, когато виждам, че обръща повече внимание на легендите, които се носят за теб, отколкото на собствения си баща.

— Сигурно не е точно така — отговори Арн. — Младите често мечтаят повече за меча отколкото за сметките и ние не бива да ги лишаваме от подобна възможност, но пък за сметка на това, можем да ги ориентираме в правилната посока. Но да се върнем на въпроса.

— Понастоящем Торгилс е в Биелбо заедно с Ерик, големия син на краля, и с Магнус — каза тихо Ескил. — Там са, за да гуляят и да се надстрелват един друг с лъкове. Ето защо никой от тях не беше в Нес.

— Знам — прекъсна го Арн. — Вече говорих за това със Сесилия. Но какъв е въпросът ти?

— Ще приемеш ли да вземеш Торгилс за ученик? — бързо изрече Ескил. — Понеже си казах, че му трябва най-добрият учител.

— Да! — отново го прекъсна Арн. — Искаше ми се дори аз да те попитам, но се опасявах, че няма да ти се понрави. Кажи на Торгилс да дойде тук и аз ще го направя такъв, какъвто не би могъл да стане в кралската гвардия. Нали и Сигфрид Ерлингсон, и Суне Фолкесон са под моята опека?

Ескил наведе с облекчение глава, погледна към отдавна празната си халба, но промени намерението си, сещайки се изведнъж за друго нещо.

— Ти имаш намерение да създадеш фолкунгска конница! — възкликна той с озарено от широка усмивка лице.

— Настина така смятам — съгласи се Арн, поглеждайки Харалд с крайчеца на окото. — И ще ти кажа нещо, което никой не бива да чува, но ако не с моя приятел Харалд, с кого другиго бих могъл да бъда наистина откровен? Ако успея да намеря мъже, достатъчно млади, за да учат, бих могъл да създам тук, във Форшвик, конница, способна да се противопостави с гордо чело на тази и на франките, и на сарацините. Но имам предвид единствено Фолкунги, тъй като не желая тази сила да излезе извън рода ни. Торгилс е особено необходим, защото той ще е бъдещият господар на Арнес. Именно той един ден ще отправи надолу поглед от високите си укрепени стени към армията на Сверкерите. И в този ден той трябва да знае как да спечели победата. Не забравяй, Ескил, единствено Фолкунги!