Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Ваши превъзходителства, моля да ме извините, ако прекъсвам по средата несъмнено много интересната ви дискусия — каза той и веднага прикова вниманието им, смесено с изумление. — Но наистина е като балсам за сетивата ми да чуя отново език, който владея, и в който всяка дума носи ясен смисъл.

— Ти говориш църковния език като свещеник! — възкликна архиепископът с разширени от изненада очи и презрението му, че това е още един невеж посетител, се изпари.

— Да, защото аз съм църковен възпитаник, ваши превъзходителства — отвърна Арн с поклон и подаде писмото, защото предполагаше, че повикването при архиепископа беше заради него, заради въпроса дали беше дезертьор или не, дали беше човек на църквата, или на светската власт.

Двамата епископи наведоха заедно глави и затърсиха из текстовете, докато намерят латинския превод от френски и арабски, който бавно и някак тържествено прочетоха със запъвания, след което с нещо като благоговение попипаха печата на главата на Ордена на рицарите тамплиери, който изобразяваше двама братя на един кон. Когато архиепископът накрая вдигна поглед към Арн и внезапно осъзна, че той все още стои прав пред него, повика бързо да му донесат стол и един свещеник с учудено изражение го направи.

— Наистина се радвам да те видя отново в нашата страна, господарю Арн Готски — каза архиепископът приятелски, като че ли разговаряше с някой равен на него.

— За мен е благословия да бъда у дома — отвърна Арн. — По същия начин изпитвам чувство на облекчение да говоря на църковния език и да си върна свободния поток на мисли, асоциации, които се носят като птици из въздуха вместо да лазят по земята като костенурки. Щом се опитам да говоря на майчиния си език, усещам, че сякаш имам парче дърво вместо език в устата си. Радостта ми става още по-голяма от това, че съм повикан за тази аудиенция, макар че с удоволствие бих се възползвал и от привилегията да бъда представен и на двама ви.

Архиепископът го представи веднага на епископ Стенар от Вексьо, при което Арн отиде и целуна и неговия пръстен, преди отново да седне на стола си.

— Какво означава това, че си Божи рицар тамплиер, но в същото време носиш фолкунгска мантия с лъв? — попита архиепископът заинтригувано. Изглежда сега разговорът беше тръгнал в съвсем различна посока от тази, която двамата епископа планираха отначало.

— Това е сложен въпрос, поне на пръв поглед, ваше преосвещенство — започна Арн. — Както става ясно от документа, който ви представих, аз оставам завинаги брат в нашия орден, макар че службата ми във войсковите части да беше ограничена във времето в периода на тези двадесет години, които бяха свързани с изкуплението на греховете ми. Но аз си запазвам също така правото да слагам мантията си, когато пожелая, което също е пояснено писмено от главата на ордена.