Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Преди Торбен да успее да се обърне, Арн бе вече зад него и го избута от седлото. После пришпори коня си в галоп и профуча между двама от най-младите воини, които се скриха зад щитовете си. Внезапно смени посоката, подплашвайки конете на воините, които се изправиха на задните си крака и се върнаха в нормалното си положение едва след като Арн застана зад тях. Удари единия воин по шлема, а другия по ръката, с която държеше меча.
Без да им обръща повече внимание, Арн се впусна към петия, последен воин. Вдигна тоягата си сякаш щеше да удари много силно. Противникът му вдигна щита си, за да избегне удара, но атаката дойде от другата страна и той бе изхвърлен с такава сила от седлото, че се просна по гръб на земята, далеч зад коня си.
Суне и Сигфрид забравиха, че се крият. С ококорени очи се надвесиха толкова напред през кръглото прозорче, че за малко да паднат. Всичко стана толкова мигновено, че те не успяха да проследят случилото се.
Шепнешком се опитаха да си обяснят нещата. Господарят Арн си играеше със страховитите воини на Форшвик като с малки котенца. Всеки би стигнал до подобно заключение.
— Ето в това се състои работата, която приляга на един воин — каза Арн на стражите, едни — проснати или седнали на земята, други — все още превити от болка върху седлата. — Ако желаете да бъдете истински воини — продължи той, — хващайте оръжието и скачайте на седлата, за да започнем отново нашата малка игра.
За миг задържа тихомълком погледа си върху тях. Никой не помръдна. Арн поклати глава в знак, че това, което вижда, само потвърждава мислите му.
— Добре тогава, хайде всички да продължим работата си в гората — каза той. — В продължение на два или три дни, до идването на господаря Ескил и моя приятел Харалд, ще сечем борове. Този от вас, от когото остана доволен, ще може да избира дали да остане във Форшвик или да постъпи в гвардията на Арнес. Този, който избере да остане тук, няма да бъде вече така лесно побеждаван, както се случи с вас днес.
Без повече обяснения Арн обърна коня си и го поведе право към конюшнята. Суне и Сигфрид се възползваха от момента, за да се измъкнат незабелязано от наблюдателния си пост и да хукнат към сечището преди да бъдат открити. Запъхтяха се силно, но това не им попречи да коментират видяното. Стори им се, че господарят Арн току-що бе отворил пред тях врата, водеща към света на рицарите. Спектакълът като че ли приближи сбъдването на най-хубавите им мечти. Кой младеж от Фолкунгите не би дал няколко години от живота си, за да постигне и половината от това, на което бяха станали свидетели?
Нито единият, нито другият показа с нещо, че е видял случилото се преди малко, когато Арн и петимата воини се върнаха на сечището, облечени в работни дрехи. И единият, и другият се надпреварваха в усърдието си добре да работят и изобщо не попитаха какво се е случило в двора.
Когато вечерта двамата млади Фолкунги се прибраха в колибата си от клони в короната на един от високите ясени до двора, те дълго не можаха да заспят, въпреки умората и изтощените тела. Продължиха с опитите да си обяснят видяното следобед: кон, движещ се по такъв бърз и непредвидим начин, като птица, подчинявайки се на господаря си, който сякаш го направляваше с мисълта си, а не с краката, юздите и шпорите. Ездачът и конят сякаш бяха едно цяло и приличаха на легендарно животно. Ако господарят Арн държеше меч в ръката си, той би убил и петимата си противници така лесно, както и току-що хваналата се на въдицата риба. Само при мисълта за това може да те побият тръпки, а да не говорим, ако си в кожата на един обикновен воин от стражата!
Чудесно бе обаче да се видиш в сънищата си като бъдещ рицар, на който господарят Арн да е учител. И ако нещо липсваше на Суне и Сигфрид, когато умората надви възбудата, не бяха, разбира се, сънищата.
През трите дни на тежък труд натрупаха доста внушителен куп дървен материал близо до двора. Не се знаеше за какво може да послужи, а и никой не се осмеляваше да попита господаря Арн, който мълчеше и работеше повече от всички други.
На третия ден Ескил и Харалд, норвежеца, се върнаха от Нес и от този момент петимата воини на Форшвик бяха освободени от тежката работа. Арн им обяви, че който желае да отиде да служи в Източен Арос, трябва да е готов да тръгне още същия ден, а който предпочита да остане тук под негово командване и усилено да се обучава на военно изкуство, да излезе пред другите. Нито един от петимата мъже не шавна при тези думи и никой не избра да остане във Форшвик.