Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Това бе самата истина. Не беше лесно да се разбере на каква постановка бе станал сцена замъкът Нес. Единственото, в което почти нямаше съмнение, бе, че кралицата е вътре в играта.

Веднага след вечерята тя бе повикала Арн да дойде при нея, подчертавайки, че е за нещо много важно. Той можеше единствено да се подчини.

Пресрещна я при залез-слънце на крепостната стена между източната и западната кули на Нес. Срещата бе кратка, защото не би трябвало да виждат кралицата сама по крепостните стени в компанията на ерген, а още по-сериозно би било, ако пътищата им се пресекат на някое по-прикрито място. Тя поиска от Арн да тръгне незабавно и да изчака във Форшвик края на съвета. За момента той има многобройни врагове в Нес, без да се взимат предвид злите езици. Трябваше най-вече да се внимава идеята за възможна тайна среща между него и Сесилия да не усъмни никого. Подобна мълва би провалила всичко.

Сватбата ще се състои, го беше уверила кралицата, и то веднага щом изтекат трите седмици, предшестващи Еньовден, през които всякакви женитби са забранени. До тогава Арн и Сесилия не трябваше да се виждат на друго място освен в бащиния й дом в Хюсабю и то в присъствието на свидетели, беше побързала тя да добави към останалите си предупреждения, защото не бяха никак малко тези, които смятаха, че тази сватба ще предизвика нещастия, между които война, и трябва да бъде възпрепятствана с всички средства.

Арн сподели с Ескил и Харалд голямото безпокойство, в което го бяха хвърлили думите на кралицата. Нямаше никакво съмнение, че тя говори сериозно и че съветите й са благоразумни. Въпреки това не му бе никак лесно да си тръгне така бързо.

Бе дори изтъкнал назначаването му за главнокомандващ в кралския съвет като причина да не напуска Нес. Тогава кралицата с кисела усмивка бе отбелязала, че няма защо да го е грижа за това, тъй като Биргер Бруса се бе заклел никога да не бъде редом с Арн Магнусон, когото обвиняваше, че не е удържал на думата си.

Арн счете за необходимо да информира кралицата за сключеното споразумение в залата на съвета. Бе обещал да изчака известно време преди да вземе решение, което пък не съответстваше с това още същата вечер да бъде заедно с годеницата си под един балдахин от горска шума. Бе уверил кралицата, че е мъж, който не отстъпва от думата си, че не е взел никакво участие в случилото се по време на вечерята и че нищо не е разбрал от това. Тя отклони тези му думи, отбелязвайки, че когато дойде моментът, той ще знае защо се връща, но сега това не търпи отлагане. Преди да се отдалечи, тя обеща да обясни всичко на Ескил и с махване на ръка отново отклони отговора на въпросите, които Арн се готвеше да й зададе. Той й се довери както за последното, така и за останалите неща.

Ескил кимна с глава. Той също се бе доверил на думата на кралицата. Тя дойде при него сутринта на втория ден, за да му каже, че брат му вече е напуснал Нес и ще го чака във Форшвик. Когато Ескил възрази относно отсъствието на Арн от съвета, кралицата и на него му отговори, че идеята да му бъде оказана честта на главнокомандващ бе отхвърлена в момента, в който кралският наместник се бе заклел, че това ще стане само през трупа му.