Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Впрочем заседанието на съвета бе протекло много добре и архиепископът никак не се бе учудил, че не става въпрос за избор на нова игуменка в Рисеберя. Бе направо щастлив да научи от устата на краля, че последният ще дари земи и гори, за да бъде изграден нов манастир в Юлита в Свеаланд.
Ако се свържеха двата края на всички тези сведения, би могло да се заключи, че кралицата е в съучастие с архиепископа. Според Арн това обясняваше защо той знаеше неща, свързани с него и Сесилия, неизвестни за всички други. Единствено кралицата бе скроила тази интрига. Арн не бе в течение на нищо. Никога не би приел да се подиграват така с краля, кралския наместник и брат му.
Ескил не се съмняваше, че и Арн, също като него, не знаеше нищо за това, което се кроеше зад гърба им.
За сметка на това бе трудно да се разбере кое е накарало кралицата да постъпи така против собствените си интереси. Защото ако Сесилия Роса наистина се омъжи за Арн, щеше да отпадне всякаква възможност тя да свидетелства срещу покойната майка Рикиса и никой не би потвърдил под клетва, че Ерик, синът на кралицата, един ден ще наследи короната. Кралят би го счел за предателство.
Арн обаче прецени, че не бива да съди строго двете Сесилии, след като не се знаеше точно с каква цел бяха действали. Не можеше да достигне до никакво заключение от своя страна, въпреки че по време на цялата вечеря бе до своята Сесилия. Доста прекалено любопитни уши дебнеха наоколо, гълчавата бе невъобразима и те разговаряха на съвсем странични теми. Той бе подробно осведомен затова какво върши един иконом, или по-скоро икономка, както самият той вметна като поправка, в един манастир и за сърдечното приятелство, което бе сближило двете жени по време на голямото им изпитание в "Божия дом". Но относно интригите, които те може би крояха, не успя нищо да разбере.
— Може би е нещо съвсем просто и невинно — отбеляза Харалд, който от дълго време не бе взимал думата. — Мъжете винаги са склонни да подозират заговори и двойни игри, когато се случи нещо неочаквано. По тази причина са възникнали и съмненията за лукави действия от страна на кралицата и архиепископа. Последният не бе ли се включил открито в играта, прокарвайки пътя към сватбата на Сесилия? Кой би могъл да твърди, че не го е направил от приятелски чувства? Ако тези две жени са се познавали и заедно са страдали в продължение на толкова години, странно ли е, че са толкова близки? Не би ли направил същото и за Арн? А Арн не би ли направил подобна жертва за своя приятел? Какво ли не би направил човек, разбирайки, че щастието на приятел е застрашено?
Ескил се съгласи, че тези разсъждения са много мъдри, но важат единствено за мъжете. От двете жени не би могло да се очаква подобно поведение.
Макар че не владееше така добре северния говор като събеседниците си, Арн отбеляза, че думата "мъдър" изобщо не подхожда в случая, освен ако се подразбира като "хитър", тъй като поведението на двете Сесилии бе действително особено хитро. В течение само на един ден, те с лекота се бяха подиграли с всички мъже — с краля, с кралския наместник, с Ескил и със самия него. Въпросът е друг. Могат ли жените да бъдат верни в приятелството както мъжете и да пренебрегнат егоизма си?
Харалд Ойстенсон изрази мнение, че е възможно и то най-вече когато две жени така много са страдали заедно. Другите двама не бяха толкова категорични по този въпрос. Рано или късно разковничето в тази история щеше да стане ясно и за момента е безполезно да се губят в догадки.
Един много по-важен въпрос тормозеше Ескил. Отговорността по организиране празненството на сватбата в Арнес, тъй като никъде другаде не би могло да се състои, щеше да падне върху него. Но ако го направи, ще си докара неприятел в лицето на Биргер Бруса, а ако откаже, ще обиди собствения си брат.
И когато Ескил представи кратко и ясно дилемата, настъпи кратко мълчание.
— Много добре разбирам трудността на положението. Никога няма да бъдеш мой враг, независимо от решението ти — каза накрая Арн. — Ясно е, че пътуването на Сесилия от Хюсабю до Форшвик ще бъде по-дълго, но бихме могли да направим необходимите приготовления.
— Не! — дрезгаво извика Ескил. — Никога не би избрал Ингрид Улве за съпруга, дори и такова да е желанието на чичо ни. Нищо не ще може да ти попречи да се събереш със Сесилия. Не ме интересува вече да разбера защо, стига ми да знам, че е така. Нищо няма да бъде направено скришом, сякаш е нещо срамно. Сватбата ще се състои в Арнес както подобава — с музика и с много поканени гости и роднини до трето коляно!