Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— В момента, в който наметнеш бялата си мантия отново, ти би станал не достижим за заповедите на всички нас тук на север — обобщи архиепископът. — Това е особено специфично положение.

— Прекрасна мисъл, ваше преосвещенство. Но за мен като истински християнин би било напълно несвойствено обратно в родината си да избягам от вашата юрисдикция, като наметна бели одежди, както се казва в гръцките митове.

— Ти си верен първо на Божието царство и после на рода си, така ли? — запита архиепископът благо, но с лукаво изражение.

— Подобен дуализъм е съвсем грешно схващане на разликата между духовното и светското, нищо не може да бъде по-важно от законите на нашия Небесен отец — отговори Арн уклончиво, леко притеснен от глупавия въпрос.

— Изказваш се със завидно красноречие, Арн Готски — похвали го архиепископът, но в същото време слушаше към какво Стенар от Вексьо шепнешком искаше да насочи вниманието му и кимна утвърдително.

— Този разговор се проточи както поради приятния му тон, така и поради неочакваното съдържание — продължи архиепископът. — Но времето изтича, навън стоят и чакат други души, затова да се върнем на главния въпрос. Период на изкупление ти беше наложен, тъй като ти си прелюбодействал с годеницата си Сесилия Алготсдотер. Нали така?

— Така е — отговори Арн. — И аз отслужих този период с чест и достойнство до последния ден в Божията армия в Светите земи. Това, което искам да кажа с тези думи, разбира се, по никакъв начин не носи внушението, че съм бил мъж без грехове, а само, че съм се пречистил от греха, който доведе до наказанието ми.

— Ние също смятаме така — рече архиепископът някак припряно. — Но любовта ти към тази Сесилия е останала жива и силна през цялото това време, както и нейната любов към теб сега гори със същия ярък пламък, нали?

— Във всекидневните ми молитви към светата Дева беше така, ваше превъзходителство — отговори Арн предпазливо и се разтревожи, че най-съкровените му тайни бяха познати на този прост и груб архиепископ.

— И всеки ден си се молил на светата Дева да закриля теб, любовта на живота ти Сесилия и вашето дете, което се е родило навремето вследствие на греховната ви връзка? — продължи архиепископът.

— Така е — отвърна Арн. — Доколкото разбирам със скромния си ум, светата Дева е слушала молитвите ми, оставила се е да я склоня, върнала ме е невредим от бойното поле при моята любима точно както аз се бях заклел да опитам да направя, ако не ми бъде писано да умра блажено като рицар тамплиер.

— Точно това трябва да се разгледа в определена дълбочина — каза архиепископът. — В продължение на двадесет години, всеки ден ти си можел да загинеш, за да влезеш в рая, което е изключително право на рицарите тамплиери. Но въпреки това ти се завръщаш невредим в родната си страна. Не би ли трябвало това да е Божие доказателство за голямата милост, която се дава на теб и на Сесилия Алготсдотер? — попита архиепископът бавно и приятелски.