Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Земната любов между мъж и жена със сигурност има своето място в земния живот на човека, както Светото писание многократно посочва, и не е задължително да бъде в конфликт с любовта ни към Господ — отговори Арн уклончиво, защото не разбираше целта на новата насока, която разговорът пое.
— Несъмнено така смятам и аз — призна доволно архиепископът. — В тази донякъде варварска част на Божието царство на земята, в този далечен край, хората имат склонността да не зачитат това ясно посочено им от Господа чудо. Тук свещеният и благословен от Бога брак се сключва по съвсем различни причини от любовта, нали така?
— Безспорно имаме такава традиция — съгласи се Арн. — Впрочем убеден съм и вярвам, че Сесилия Алготсдотер и аз самият бяхме удостоени с милостта на чудото на любовта. Сигурен съм също така, че светата Дева, която по този начин позволи светлината на лицето й да ни огрее, иска да ни каже нещо с това.
— Вяра, надежда, любов — промърмори архиепископът замислено. — Този, който никога не изменя на вярата си, този, който никога не губи надеждата си в милостта на светата Дева, ще бъде възнаграден. Според мен това Тя иска да покаже на всички нас. Не смяташ ли така и ти, Арн Готски?
— Далеч съм от мисълта да разбирам чудото, което се случи на двама ни, по начин различен от този на ваше преосвещенство — призна Арн, сега още по-разтревожен от тайнствените знания на архиепископа и добронамереността, която излъчваше.
— Тогава според нас… — каза архиепископът проточено, погледна епископ Стенар, който сериозно се беше замислил и му кимна за потвърждение, — според нас би било тежък грях да се противопоставим на Божията воля, която Божията Майка и сам Господ ни показаха в този случай. Ела, синко, нека те благословя!
Арн отново стана и падна на колене пред архиепископа, който повика един от свещениците си да донесе сребърния съд със светена вода.
— В името на Отца и Сина и света Богородица благославям теб, Арн Готски, който бе удостоен с Божията милост, който съзря едно чудо на любовта за назидание на всички нас на земята. Нека Божието лице те огрява със светлината си, нека отсега нататък Дева Мария винаги да те подкрепя и нека ти и твоята любима Сесилия скоро да получите Божията награда, за която и двамата, изпълнени с пламенна вяра, жадувате толкова отдавна. Амин!
По време на благославянето архиепископът докосна челото, раменете и сърцето на Арн със светената вода. Зашеметен и объркан, Арн излезе на дневна светлина, която силно го заслепи, защото слънцето се намираше ниско на запад.
По пътя обратно към двора на крепостта, където той се почувства по-сигурен, като видя брат си все още да стои до палатката за бира, Арн размишляваше толкова съсредоточено, колкото му беше възможно, какво му се беше случило.
Той не виждаше милостивата ръка на Дева Мария зад случилото се, макар че то определено беше според волята й. Вместо това той виждаше човешка воля и намерения, но не разбираше как са съчетани, също както не разбираше как един обикновен скандинавски епископ може да знае толкова много за съкровените му тайни, тези на Сесилия и Дева Мария.
Той не срещна Сесилия преди голямото празненство по случай съвета в залата на крепостта, където точно след залез-слънце се събраха стотици гости. Празненствата по случай събиранията на съвета бяха най-хубавите в кралската крепост след коледните.
По заповед на кралица Бланка до напречния край на голямата кралска маса беше издигната колиба от клони, което накара жените, които влизаха в залата, да сочат натам, да си шепнат и весело да се кикотят.
Залата се пълнеше по определен ред, според който гостите с по-ниско положение влизаха първи и заемаха всички места на масите, които се намираха в далечния край на кралската маса. Този начин на подреждане можеше да предизвика много мърморене, но придворните на краля старателно поддържаха реда така, че никой да не заема по-предно място от това, което му се полага.
След това идваха гостите с място на кралската маса, които винаги носеха най-пъстроцветните одежди и всички вече седнали протягаха шии, за да видят тяхната пищност. Или за да мрънкат, че някой съсед или неприятел е бил удостоен с незаслужената чест да бъде гост на кралската маса.
Арн беше сред тези гости, както и Харалд, който се оплака на приятеля си, че още не е получил аудиенция нито при ярла, нито при краля, все едно норвежките приятели не са достатъчно достойни. Арн прошепна, че за това си има причини, които нямат нищо общо с достойнството на Харалд, но това е спорен и сложен въпрос, който би отнел много време.