Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Последни влязоха кралската двойка със златни корони и ярлът, който също носеше корона. Кралят и кралицата бяха облечени с най-прекрасните чуждестранни дрехи, които искряха в цветовете на дъгата, и всички те носеха сини мантии с кожи от хермелин, дори и тримата млади сина на краля, които вървяха, разговаряйки помежду си, като на обикновено събиране на гости.
Когато кралската двойка се настани, дойде свитата на архиепископа, чиито дрехи не отстъпваха на кралските по пищност. Архиепископът първо благослови кралското семейство и после седна на масата заедно с всички останали епископи.
Арн съзря Сесилия в далечината и се опита да привлече погледа й, но тя сякаш се беше скрила сред придворните дами, до които седеше, и не смееше да погледне в негова посока.
Когато всички места се заеха, с изключение на двете до напречната част на кралската маса, които бяха отрупани с клонки като за камуфлаж, кралицата внезапно се изправи и вдигна две клонки високо над главата си, едната от бреза, другата от офика. В залата веднага настана оживено, изпълнено с очакване мърморене и кралицата тръгна с двете клонки, които тя с престорена шеговитост или с престорена сериозност подаваше ту на един, ту на друг, само за да дръпне ръката си в мига, в който някой протегне своята. Всички се забавляваха на това представление и започнаха бурни предположения как ще завърши този спектакъл.
Когато кралицата се спря при Сесилия Роса, която изчервена сведе поглед към масата, залата разбра поне половината истина и весели викове и пожелания за благополучие заваляха към Сесилия, която пое с наведена глава брезовото клонче и последва кралицата към украсените с клонки места.
Отново се надигна пълно с очакване буботене, когато кралицата вдигна клонката от офика високо над главата си и бавно тръгна към кралската маса. В момента, в който тя се спря до мястото на Арн, същия този Арн, когото всички знаеха заради славата му, макар че малцина бяха успели да се здрависат с него, бурни ръкопляскания проехтяха между каменните стени, украсени единствено със знамена на рода на Ерик със златисти корони на син фон.
Арн се двоумеше как да постъпи. Но кралица Бланка му изсъска бързо да вземе клонката и да я последва, преди да е станало прекалено късно. Той стана и я последва.
Кралица Бланка заведе Арн при неговата любима Сесилия и тогава в залата настана такава радостна врява, че нито викът на краля, нито този на ярла можеха да бъдат чути.
Когато Арн с несигурна усмивка и разтуптяно като пред битка сърце седна до Сесилия, гостите в залата удариха с ръце по масите и се вдигна такъв голям шум, че мигът, в който кралят или ярлът трябваше да направят нещо, дойде и отлетя с бързината на птица, след което шумът бавно заглъхна и гостите зашушукаха в очакване по-скоро на вечерята, отколкото на изненадата, на която току-що бяха станали свидетели.
Ярлът седеше със стиснати юмруци и изглеждаше все едно възнамерява да стане от мястото си, но беше изпреварен от архиепископа, който протегна двете си ръце, за да въдвори тишина, постигна го и извади белия си палиум — свещения знак на висшето му достойнство, закрепи го на гърба и гърдите си и тръгна към долния край на масата, където седяха Арн и Сесилия.
Той се спря при тях и положи дясната си ръка върху рамото на Сесилия, а лявата — върху рамото на Арн.
— Погледнете Божието чудо на любовта! — извика той високо и тогава в залата се възцари пълна тишина, защото това, което се случваше тук, беше нещо съвсем ново. — Тези влюбени наистина са били удостоени с милостта на светата Дева, тези влюбени са създадени един за друг, защото светата Дева ни го показа съвсем ясно. Годежът им се състоя преди много години, така че това, което ще стане тази вечер, е само негово потвърждение. Но когато дойде време за сватбата, обещавам ви, че този, който ще благослови двама ви в църквата, няма да е с по-нисък сан от архиепископ.
Амин!
Архиепископът се върна с достойнство, бавно и доволно, на мястото си. По пътя размени съзаклятническа усмивка с кралицата, избегна да поглежда краля или ярла в очите, свали палиума си, седна и веднага започна да говори за нещо с епископа, който седеше най-близо до него. Държеше се сякаш всичко беше решено.
Така си беше. Никоя жена, която архиепископът вече е благословил в признатия от Бога съюз между мъж и жена, не можеше да стане игуменка. Каквото Бог е съчетал, човек не може да разделя. Ярлът седеше побелял от яд под мантията си с фолкунгския лъв, единственият знак, който можеше да се появява в залата на крепостта освен трите корони.