Вестителят на бурята

— Къде беше? — попита Джанеса укорително, макар и изпълнена с благодарност.

— Не само ти трябва да си намериш съпруг — отвърна Грайе с усмивка, съвършените ѝ зъби почти сияеха на светлината на факлите.

— Младият Леон Магрида явно е свободен. Скоро ще бъде барон на цял Дрелдун.

— Не, благодаря — каза Грайе и изкриви устни с отвращение. — Чух, че бил гаден малък жабок, също като майка си. Но пък, моля, щом ти харесва. Можех да те оставя в лапите им.

Джанеса се усмихна с благодарност.

— Какво щях да правя, ако те нямаше наблизо да ме спасяваш?

— Сигурно щеше да си сгодена за някоя северняшка невестулка. Но няма да получиш повече помощ от мен, докато не признаеш колко съм неоценима.

— Е… доста си добра в избирането на обувки. Макар че токовете на тези се оказаха твърде високи. — Тя вдигна роклята си, за да покаже въпросните обувки.

Над двете момичета падна сянка и Грайе погледна нагоре с виновно изражение.

— Пуснете роклята си, Ваше Височество — чу се плътният шепот на Одака.

Джанеса бързо пусна полата и събра кураж да се обърне към регента.

— Аз просто…

— Няма значение какво „просто“ сте щели да направите. Трябва да се срещнете с някои хора. Не сте тук, за да клюкарствате с придворната си дама.

Явно. Тук съм, за да ме продадат на пазара.

— Тогава нека продължим — отвърна Джанеса, вирна брадичка и излезе от уединението на нишата.

Не мина много време и Одака започна да я представя на избрани благородници от Свободните държави, а тя се усмихваше и даваше всичко от себе си в безсмислените разговори. Повечето от управляващите херцози и барони в Свободните държави бяха заминали на север с баща ѝ, но изпращаха свои посланици. Магистрати, управители и министри се нижеха пред нея, както и самият Върховен абат на Айрънхолд, който имаше вече пожълтяваща синина на физиономията и превръзка на едната ръка. Ако господарят не можеше да присъства на пира, то съпругата му или някой от потеклото му бяха тук. Джанеса се опита да запомни имената им, но бяха твърде много. Единствено онези с твърде противен дъх или твърде грозни лица оставиха трайни впечатления; като черните зъби на съдия Бъртълби, например, или огромните ноздри на лейди Моргана Хирч.

Тъкмо когато си помисли, че не може повече, Одака я поведе към висок, надменен, но красив мъж в началото на двадесетте.

— Лорд Рейлан Логар, син на Банън Логар, херцог на Валдор и Защитник на Севера.

Джанеса наклони леко глава за пореден път и се усмихна подобаващо с надеждата, че този е последният.

— Лорд Рейлан, за мен е удоволствие. Зная, че нашите бащи високо се ценят взаимно — за разлика от повечето любезности, които бе изрекла досега, тази беше истина.

— Така е — отвърна Рейлан. — Само се надявам да се завърнат при нас невредими и като победители.