Вестителят на бурята

Мъжете се поклониха като един на дамите пред себе си. Дамите се поклониха в отговор и Джанеса успя да се присъедини. И този жест сякаш повлече останалото.

Редиците тръгнаха една към друга, танцьорите докоснаха вдигнатите си ръце и се завъртяха в унисон, като се полюляваха напред-назад в ритъма на музиката. Сменяха се случайни партньори, тя се озоваваше с някой друг от младите кавалери, които неизменно я гледаха ококорени, но винаги се връщаше при Рейлан. Не мина много време и се отпусна в поредицата повтарящи се стъпки, дори започна да се забавлява.

— Танцуваш добре — успя да каже на Рейлан при една от размените.

— Да. И на север имаме празненства, Ваше Височество — отвърна той рязко.

По всичко личеше, че не иска да говори. Очевидно всичко това му беше толкова неприятно, колкото и на нея. Вероятно дори повече.

Тръбите измучаха и танцът завърши. Двете редици се поклониха като в началото. Когато вдигна поглед, Джанеса видя, че Рейлан си проправя път през тълпата и изчезва сред нея.

Внезапно се почувства самотна и уязвима. Не помагаше и фактът, че баронеса Изабел Магрида я гледа смръщено, явно вбесена, че нечий друг син е успял да отнеме танца на наследника на трона.

Джанеса се обърна, опита да си възвърне високомерната осанка и тълпата се раздели пред нея. Тя не възнамеряваше да се мотае наоколо и да чака някой да ѝ подаде ръка и да я поведе на танц. Стигаше ѝ толкова. Нека я зяпат, нека сплетничат — нямаше да участва повече в тази игра.

Двама от дворцовите стражи се отдръпнаха пред нея и тя излезе от залата, за да остане най-сетне сама. Но в целия палат нямаше празно местенце. Зад всеки ъгъл откриваше клюкарстващи царедворци или бдителен страж. Накрая стигна до мецанина над дворцовата градина, спря да подиша чист въздух и се загледа в мрака, борейки се със сълзите.

Къде ли беше баща ѝ? Защо не беше тук, за да се грижи за нея? Да се оправи с всички нагаждачи и сплетничещи лицемери.

Но тя знаеше защо не е тук. Знаеше защо бе принуден да я остави сама.

— Ваше Височество, разтревожихте ме.

Одака — сянката ѝ. Дълбоко в себе си Джанеса знаеше, че той я е наблюдавал и последвал. Трябваше да е благодарна, че някой е загрижен за нея, но изпитваше само обида.

— Доволен ли си от представянето ми, регенте?

Тишина. Почти го чуваше как обмисля правилния отговор.

— Не ви разбирам, милейди.

— Аз изиграх ролята си. Срещнах се с избраните от вас хора и издавах правилните звуци. Дори танцувах с него. Вече приключихме ли? Сделката сключена ли е?

Одака се усмихна и тя усети това дори в тъмното.

— Милейди, извинете ме, ако някак съм ви заблудил, но изборът на съпруг е ваш. Баща ви беше съвсем ясен по този въпрос. Ако намирате лорд Рейлан за неподходящ, ще намерим друг, по вкуса ви.

Джанеса се втренчи невярващо в него. Тази мисъл я тормозеше от дни, а сега изглеждаше, че всичко е било за нищо.

— Искаш да кажеш, че мога да се омъжа за когото пожелая?