Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Той постави ръка върху корема си въпреки пластовете дрехи и пелерината. Усети единствено твърдите си мускули.
- Така ли предизвикваш промяната: замисляш се какво искаш да бъдеш?
- С известни ограничения. Трябва да си го представя ясно, иначе не се получава.
- Значи не можеш да се преобразиш в нещо, което не си виждала?
- Мога да си измислям определени белези и черти като цвят на очите, телосложение, вид коса, но не и цялото същество. - Противна усмивка разцъфна върху устните ѝ. - Използвай прекрасната си магия. Промени красивите си очи. - Предизвика го паякът. - Промени цвета им.
Той опита напук на себе си. Представи си кафяви очи. Бронзовите очи на Каол, пламнали след някоя от тренировките им с мечове. Не каквито ги зърна, когато приятелят му отплава към Южния континент.
Дали беше намерил начин да се излекува? Дали двамата с Несрин бяха убедили хагана да изпрати войските си на помощ? Как щеше да го открие Каол, да разбере какво бе сполетяло всички тях, след като се пръснаха в различни посоки?
- Прекалено много разсъждаваш, млади кралю.
- По-добре, отколкото да не разсъждавам въобще - отговори той.
Дамарис пак се стопли сякаш на шега.
Сирен се изкиска.
- Не мисли за цвета, а по-скоро го поискай.
- Ти как се научи без чужда помощ?
- Силата вече е в мен - обясни простичко тя. - Вслушах се в нея.
Дориан пусна нишка от магията си към паяка. Сирен се напрегна. Ала магията му само се потърка в нея, нежна и любопитна като котка. Сурова сила, готова да я превърне в каквото той решеше.
Насочи я към нея - към онова скрито семенце. За да го опознае.
- Какви ги вършиш? - промълви паякът, пристъпвайки нервно от крак на крак.
Магията на Дориан се уви около Сирен и той почувства всяка кошмарна, ужасяваща година от съществуването ѝ...
Всяка...
Устата му пресъхна. Миризмата, на която се натъкна магията му, накара жлъчката да се надигне в гърлото му. Никога нямаше да забрави тази зловеща смрад. Цял живот щеше да носи белега от нея на гърлото си.
Валгската смрад. Незнайно как, но паякът се оказваше Валг. Не по принуда, а по рождение.
Дориан запази равнодушното си изражение. Дори когато магията му откри онова сияйно, красиво зрънце магия.
Открадната магия. Защото Валгите грабеха от всичко.
Взимаха каквото си поискат.
Кръвта забумтя глухо в ушите му.
Той огледа крехкото ѝ тяло, обикновеното ѝ лице.
- Не казваш нищо за отмъщението, заради което си пребродила целия континент.
Тъмните очи на Сирен се преобразиха в бездънни ями.
- О, не съм го забравила. Ни най-малко.
Дамарис остана топъл в ръката му. Сякаш чакаше.
Магията му обви в утешителна прегръдка семенцето сила, пленено в черния ад в паяка.
Не го интересуваше как бе възможно стигийските паяци да имат валгски корени. Как бяха дошли тук. Защо оставаха.
Хранеха се с мечтите, живота и радостта на жертвите си. Извличаха наслада от това.
Зрънцето хамелеонска сила проблесна в нежните ръце на магията му, сякаш благодарно за гальовния допир. Човешкия допир.
Ето на какви твари бе позволявал баща му да растат, да управляват. Жестоки твари като тази бяха посекли Сорша.
- Мога да сключа сделка с теб - прошепна Сирен. - Да сторя така, че да те пощадят, когато настъпи моментът.
Дамарис стана по-студен от лед.
Дориан я погледна в очите. Оттегли магията си и можеше да се закълне, че зрънцето хамелеонска сила се пресегна отчаяно към него. Примоли му се да не го запраща обратно.
Той се усмихна на паяка. Сирен също му се усмихна в отговор.
После Дориан атакува.
Невидими ръце стиснаха шията ѝ, а магията му нахлу през пъпа ѝ на онова мрачно място, където държеше откраднатото зрънце човешка сила, и се усука около него.
Хвана го като малко птиче в дланите си, докато паякът умираше. Проучи го предпазливо, всяка една частица от него, преди то да въздъхне с облекчение и да се изпари най-сетне свободно.
Сирен се свлече на земята с невиждащи очи.
Само след миг Дориан я изпепели. Никой не дойде да го разпитва за вонята, която се надигна от пепелта ѝ. За черното петно под нея.
Валг. Може би билет към Морат - но нещо все пак му пречеше да откъсне взор от тъмното петно върху полуразголената земя.
Той пусна Дамарис и древният меч замлъкна неохотно.
Щеше да проникне в Морат. Веднага щом овладееше хамелеонството.
Сирен и всичките ѝ сродници щяха да горят в ада.
***
Сърцето му още препускаше, когато час по-късно вече лежеше върху едното от двете шалтета в палатка, която не беше достатъчно висока дори да се изправи в нея.