Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Усещам как челюстта ми се стяга и как раменете ми се изпъват, както става винаги, когато се каня да се скарам със сестра си.
— Мога да го нарека, примерно, женен! — продължава тя.
— В момента се развежда — побързвам да й обясня. — С жена му отдавна са разделени. И той се е преместил да живее в Ню Йорк.
Кейт присвива очи и ме пронизва с онзи поглед, който ужасява вицепрезидентите на адвокатските фирми в цял Манхатън.
— Ти да не би пак да се срещаш с него, а? — изрича с глас, от който всеки би потреперил.
От изражението на лицето ми става ясно, че няма нужда да й отговарям.
— О, боже, наистина се срещаш с него! — ахва тя и се ококорва.
— Ние сме влюбени — отронвам аз, като се старая да потисна усмивката си на блаженство, обаче не успявам.
— Влюбени ли? — отстъпва тя, сякаш някой току-що бе вдигнал срещу нея пистолет. — И откога, ако смея да попитам?
— Откакто бях на деветнайсет — отговарям замечтано.
Кейт се изхилва презрително и отсича:
— Луси, не си го виждала десет години! Хората се променят!
— Може, ама той — не! — срязвам я аз. Ама защо голямата ми сестра винаги трябва да е толкова негативна?! — Добре де, вече не пие кафе и играе йога, но…
— Йога ли? — зяпва Кейт.
— Че какво й е лошото на йогата? — извисявам глас аз. — Тя е много полезно занимание! Даже вече вземаме частни уроци, само двамата!
— Ти? Играеш йога?! — шашва се сестра ми, а после се разсмива с глас. — Стига, Луси! Та ти не можеш дори да докоснеш пръстите на краката си!
— Мога! Е, почти — нацупвам се аз, като си спомням вчерашния ни урок с Яни, инструктора ни по йога. Има дълга черна коса, дълга бяла роба и малко ми напомня за Исус. Особено когато започне да говори за просветление и духовност и откриване на силата вътре в теб. За нещастие единственото, което открих, е, че тялото ми просто не се превива. Но както казва и Яни, всичко е в тренировките. — Освен това йогата е по-скоро за духа, отколкото за тялото. Може би и ти трябва да пробваш някой ден! — допълвам важно и вирвам нос.
Сестра ми ме оглежда така, сякаш съм извънземен.
— Ехо, ти там! Може ли този робот, който е откраднал сестра ми, да ми я върне обратно? — подвиква тя.
— Ако смяташ през цялото време да ми се подиграваш…
— Е, хайде де, Луси!
— Никакви „Хайде де, Луси“! — срязвам я вече на доста висок глас аз. — Просто двамата отново се събрахме и този път завинаги, и толкова! Край на дискусията!
След това необичайно за мен избухване аз млъквам и се изчервявам. Кейт ме поглежда уплашено, помълчава, а после изрича тихо:
— Луси, извинявай! Не съм искала да ти провалям връзката! Просто… сигурна ли си?
— Никога не съм била по-сигурна! — отсичам решително. А след това не се сдържам и възкликвам: — О, Кейт! Това е! Това е истинският! Той е Единственият! Той е моята сродна душа!
Чувствам се така, както когато бяхме малки и се сгушвахме вечер под завивките, за да споделяме тайните си.
Обаче този път по лицето на Кейт не се забелязва вълнение или възторг. Тя ме наблюдава абсолютно безизразно, отваря уста, за да каже нещо, но очевидно размисля и я затваря. Въздиша. Накрая промърморва:
— Просто се притеснявам за теб, това е всичко.
— Хубаво. Но недей! — Хващам ръката й. — Кейт, наистина съм много щастлива! Погледни ме само! Кога за последен път си ме виждала толкова щастлива, а?
Тя се замисля, а после повдига вежди и отговаря:
— Може би, когато успя да се снимаш с Даниел Крейг?
— Да бе, и все още си я държа като скрийнсейвър! — ухилвам се аз и си спомням как веднъж случайно се сблъсках с него пред „Прет-а-Манже“ на Кингс Роуд в Лондон, а Кейт ни снима с телефона си. Та на снимката аз се хиля като пълен идиот, а той изглежда умопомрачително секси. — Редува се с една друга негова снимка, как излиза от морето по плувки.
— Късметлийка! А моят скрийнсейвър е с Джеф! — отбелязва тя и се усмихва кисело. — Слава богу, не по плувки!
Разсмивам се с глас. За разлика от сестра ми Джеф няма никаква воля, когато се стигне до диети и гимнастически упражнения. Самият той се описва като „пухкавичък“. Кейт обаче го описва като „непоправим мързел“ и непрекъснато го ръчка да ходи с нея на фитнес.
— Та като стана въпрос за Джеф, той тук ли е? — питам, след като най-сетне успявам да овладея смеха си.