![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
* * *
– Мъртъв? – попита кралят. – От чия ръка?
– Не сме сигурни, Ваше Величество. Но очаквахме подобно зверство от недоволстващите симпатизанти на враговете ни – каза съветникът му.
Тъкмо влизах в кабинета да взема пощата и веднага се досетих, че става дума за жителите на Бонита. Неотдавна над триста семейства бяха понижени в по-долна каста заради подозрения в поддръжничество на бунтовниците. Явно онеправданите търсеха отмъщение.
Крал Кларксън поклати глава, после най-неочаквано стовари юмрук върху бюрото си. Подскочих заедно с всички останали в стаята.
– Не разбират ли тези хора какво правят? Потъпкват всичко, за което сме се трудили, и защо? За да преследват непостижими цели? Предложих им сигурност. Предложих им ред. А те размирничат.
Естествено, че човекът, задоволен с всичко, няма да разбере защо един простосмъртен би дерзал за същото.
Когато ме взеха в армията, бях едновременно ужасен и развълнуван. Знаех, че някои го считат за смъртна присъда. Но поне щях да се откъсна от скучното ежедневие на канцеларска и домакинска работа, което ме очакваше, останех ли в Каролина. Пък и за мен това не беше живот, откакто Америка си тръгна.
Крал Кларксън стана и закрачи из стаята.
– Трябва да ги спрем. Кой управлява Бонита в момента?
– Ламей. Преместил е семейството си и се е заел да организира погребението на бившия губернатор Шарп. Доколкото разбирам, се гордее с новия си пост, независимо от спънките.
Кралят протегна ръка.
– Ето. Мъж, приел житейския си жребий, изпълняващ дълга си към обществото. Защо всички не са като него?
Доближих се до краля, за да взема писмата от кошчето.
– Ще наредя на Ламей незабавно да ликвидира всички заподозрени в убийство. Дори истинският виновник да не е сред тях, пак ще изпрати ясно послание. И нека обявим известно възнаграждение за всякаква информация. Трябва да си подсигурим марионетки в южните окръзи.
Обърнах се бързо. Искаше ми се да не бях чул нищо. Не подкрепях бунтовниците. В повечето случаи бяха просто хладнокръвни убийци. Но днешните решения на краля нямаха нищо общо с правосъдието.
– Ти. Спри.
Погледнах през рамо, тъй като не знаех дали кралят говори на мен. Така се оказа. Той написа кратко съобщение и сгъна листа надве.
– Носи го в пощенската стая. Служителите знаят адреса. – Кралят хвърли небрежно листа върху купчината писма в ръцете ми, сякаш нямаше никаква стойност. Аз останах намясто, като че ли неспособен да нося такъв товар. – Върви! – Подкани ме той и аз се подчиних както винаги.
Потеглих с бавна крачка към пощенската стая.
Това не ти влиза в работата, Аспен. Тук си да служиш на монархията. И толкова. Съсредоточи се върху Америка. Нека светът покрай теб рухва; важното е да си с нея.
Изправих гръб и изпълних задължението си.
– Здравей, Чарли.
Той подсвирна, виждайки купчината писма.
– Днес е натоварено.
– Така изглежда. Тук има едно... кралят не знаеше адреса за него, но каза, че ти го имаш. – Посочих писмото до Ламей на върха на купчината.
Чарли отвори листа и прочете съобщението набързо, за да провери до кого трябва да го изпрати. Лицето му придоби тревожен вид. Надникна зад себе си, после вдигна очи към мен.
– Прочете ли го? – попита ме тихо.
Аз поклатих глава. Преглътнах гузно, без да му призная, че вече знам какво пише вътре. Можеше просто да не му го предам, но все пак вършех работата си.
– Хмм – пророни Чарли, завъртя се ловко със стола си и прерови една купчина подредени писма.
– Стига де, Чарлс! – оплака се Мертин. – Три часа съм ги подреждал!
– Съжалявам. Ще ги оправя. Слушай сега, Леджър, две неща имам да ти казвам. – Чарли взе един плик. – Това е за теб.
Веднага разпознах почерка на майка ми.
– Благодаря. – Стиснах хартията в ръце, нетърпелив да науча някакви новини от дома.
– Пак заповядай – отвърна небрежно той, вдигайки едно телено кошче. – И ще бъдеш ли така добър да носиш това кошче за отпадъци към пещите? Най-добре е да го изпразним веднага.
– Разбира се.
Чарли кимна и аз прибрах писмото в джоба си, за да хвана кошчето.
Пещите се намираха близо до квартирите на стражите и аз оставих кошчето на пода, за да отворя вратата на едната. Въглените тлееха, затова започнах да вадя хартията и да я подреждам внимателно върху тях, така че да влиза въздух.
Ако огънят гореше силно, едва ли щях да забележа писмото до Ламей, пъхнато между празните пликове и скъсаните листове.
Чарли, какво правиш?
Останах намясто замислен. Върнех ли писмото, Чарли щеше да разбере, че съм го хванал. Исках ли да разбере, че съм го хванал? Исках ли изобщо да го хващам?