Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Носът ти кърви – промърмори Аника и го попи вни­мателно с хавлиена кърпа.

— Всичко е наред. Добре съм. – С блеснали от сълзи ликуващи очи Саша погледна Бран. – Направих го!

— Фейд. – Изпълнен с любов и леко обезпокоен, той я притегли към себе си, прегърна я. – Любима. Поседни, поседни малко. – Докато го казваше, я придърпа в скута си. – Трябва й вода.

— Добре съм. – Отново смях, малко по-уверен. – Не виждате ли? Добре съм! Чух я да пищи от болка, от ярост. Да, може би не е зле да взема нещо за главоболието, но я победих. Победих я, Бран. Бях вглаватай!

— Хайде, позволи ми да ти помогна. – Той нежно поста­ви пръсти върху слепоочията й, прокара ръце по черепа й. – Дай ми болката си, за да си отиде.

— Пийни малко. – Като коленичи, Аника подаде насто­ятелно водата на Саша, хвана ръката й, притисна я към бузата си. – Беше толкова силна, толкова храбра!

— Чувствах се силна. Нарочно й позволих да влезе в мен. Знаех, че е време, знаех, че ще мога да го направя.

— Изобщо не се съмнявам в теб! – Бран я целуна. – Сък­рати ми живота с няколко години, но не се съмнявам в теб.

— Сега ще ни атакува по-мощно.

Райли хвърли бърз поглед към Дойл.

— Сега ще ни атакува по-мощно – повтори той, – защо­то знае, че тази, която е мислела за слаба – аз също го мислех, – е много по-силна, отколкото изглежда.

— Затова се опитва да ни пробута „Откровенията”? Че­тиримата ездачи, глупостите за края на света? Че може да го докара? Бран, защо не вземеш да ни приготвиш повечко „огън и жупел”. Да й покажем какво е ад.

— Малмон не е бледият ездач. – Сойер извади кола, подхвърли я на Райли, взе друга за себе си, предложи бу­тилка сок на Аника. – Той е психопат, богат главорез.

— Сега е повече от това – напомни му Саша.

— Каквото и да е, ти вече го каза. Ще ги победим. – Той отпи от колата. – Саша Ригс, ти току-що надви богиня. Какво смяташ да правиш сега?

— Смятам да намеря останалите две Звезди, после ще танцувам на слънчев плаж. Знам, че ще успеем.

— Но засега стига толкова гмуркане.

— Добре съм, Сойер, наистина.

— Добре или не, Сойер е прав. Приключваме за днес. – Дойл тръгна към рубката.

Райли се отпусна до Саша, потупа я по рамото.

— Да се порадваме на победата. А и трябва да видя дали моят човек е намерил каквото поиска Сойер.

Когато се увери, че Саша се е успокоила, Аника се от­далечи и седна до Сойер, хвана го за ръката.

— Разбрах.

— Какво разбра?

— Разбрах каквото ми каза ти и каквото знаех с ума си, но не и със сърцето. Когато птицата, която не беше птица, полетя към Саша и аз я унищожих. Щях да направя също­то и ако беше човек. Щях да направя същото.

Когато тя се облегна на него, той я прегърна, взе я в обятията си, както Бран бе гушнал Саша, докато лодката пореше водата обратно към сушата.