Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Пазителите #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Firmenname
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]». Краткое содержание книги:
Щом стигнаха в пристанището, Райли извади телефона си.
— Здрасти – каза и се отдалечи.
— Саша трябва да хапне джелато. За награда – настоя Аника.
— Трудно ми е да откажа джелато, но… Хей, бързо действаш! – възкликна Саша, когато Райли се върна при тях.
— Бързо и успешно. Имаш всичко от списъка, Сойер. Ще го взема след около час.
— Значи си отворих работа.
— Един час. Това е идеално. Тъкмо с Аника и Райли ще отидем на пазар.
— На пазар! – Аника засия и потърка доволно длани.
— На пазар? – Райли се намръщи, избута надолу очилата си, духна в бретона си. – За какво?
— Все едно. – Саша хвана Райли за ръката, стисна я предупредително. – Трите ще отидем на пазар, ще вземем частите на Сойер и… ще купим пица за вечеря.
— Ти имаше дълъг ден – поде Бран. – А и Нереза вече направи първия си ход, по-добре е да останем заедно.
— Днес тя няма да се опитва повече, освен това знаеш, че мога да се справя. Нали няма да ми кажеш, че ние трите не можем да се справим, защото сме жени?
— Не се бъркай, приятел – предупреди го Сойер. – Няма да спечелиш. Но ние бихме могли да се навъртаме наоколо, докато вие…
— Да ви няма! И тримата. Щом ще получавам награда, предпочитам да не ми висите на главата. – За да подсили думите си, Саша се повдигна на пръсти и целуна лекичко Бран. – След два часа ще сме у дома.
— Ако не сте…
— Ще бъдем.
— Стойте заедно.
— Разбира се. – Саша им махна, изчака да се отдалечат достатъчно. – Добре.
— Може да си купя нови обеци!
— Няма да ходим на пазар.
Аника я погледна недоумяващо.
— Но ти каза…
— Искаш ли да говорим за секс?
— Да! – Аника улови Саша за ръката. – Значи е заговор!
— Точно така.
— Ако ще говорим за секс, при положение че аз не правя такъв, искам алкохол. – Райли огледа пристанището. – Хайде да намерим местенце с изглед и белини.
След десетина минути – Райли действаше бързо – те седяха на сенчеста тераса с изглед към морето и лодките. Тя поръча на италиански, флиртувайки с келнера, който веднага откликна.
Райли въздъхна, облегна се назад.
— Само си доказвам, че мога да правя секс, ако искам свалка за една нощ. Така. – Тя махна към Аника. – Докторите са тук. Можеш да започваш.
— Ти и лекар ли си?
— Иска да каже, че сме готови да те изслушаме – обясни Саша.
— О! Значи ще си поприказваме по женски?
— Точно така – кимна Саша.
— Сойер казва, че правилата за секса са сложни. Щом са толкова строги, как хората правят секс?
— Уместен въпрос. Преди мислех, че е по-добре човек да забрави за секса заради всички възможни усложнения. Наистина го вярвах, докато не се появи Бран.
— Защото сте сродни души.
— Да. – И не беше ли това истинско чудо? – Не знаех, че той изпитва същото като мен. Но освен това ме прие такава, каквато съм. Преди него никой не го беше правил. Преди всички вас.
— А аз дори не исках да правя секс с нея. – Райли се усмихна широко на келнера, когато той донесе белините
— Но тя е много хубава, мила и умна. Щяхте да правите хубав секс.
Заинтригувана, Райли попита:
— Сред морските хора има ли гейове? Разрешено ли е да спите с някой от същия пол?
— Разбира се – различно е, заради телата ни, и не се ражда поколение, но не можеш да диктуваш на сърцето си, нали така?
— Пия за това! – Райли взе белинито си.
— При вас как е? Имате ли правило, че не може да го правите?
— Вече го елиминираме. По-бавно на някои места, но работим по въпроса.
Аника издиша шумно, смръщи чело над питието си.
— Значи правилата са глупави?
— Може би някои, но като цяло зависят.
Аника разтвори недоумяващо ръце.
— Как така зависят? Нали са правила?
— Ще ни трябва още белини – реши Райли. – И сладкиши.
— Мен не ме брой. Правилата, Ани, зависят от конкретните хора, от ситуацията. Например, ако Бран беше женен или сгоден за друга жена.
— Правилото за необвързаността – поясни Райли.
— Разбирам и съм съгласна. И разбирам, че не бива да е насила. Но да си „чист” – защо това трябва да е важно при секса?
— Не такова „чисто”. По-скоро да покажеш на партньора си, че си здрав – сексуално имам предвид. – Саша поклати глава. – Но това едва ли е необходимо при теб или Сойер, затова засега ще си спестим по-сложното обяснение. Останалите правила – тези, които зависят? Някои идват от морала или разбиранията на човека.
— Знам какво е морал. Сойер е почтен. Може би твърде почтен. Опитах се да му обясня, че когато онова на рисунката се случи, аз мога да се измъкна. Той да премести останалите – понеже е ранен, и е по-добре да ме остави, за да…
— Глупости на търкалета! Това е изключено!