![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Искам дъщеря мий внучките ми да ме придружат до Зимбабве, за да видят семейството си.
Учуден и ядосан от тона на Изабел, той отвърнал:
Трябва да обсъдим този въпрос с жена ми.
А, жена ти.може да мисли със собствената си глава отвърнала спокойно Изабел, сякаш всичко било вече решено. Изобщо не повишила тон: знаела, че не е необходимо.
Рамез настоял да разговаря с Мюриъл и за свой ужас открил, че жена му отказва да говори с него за каквото и да било. Щом Рамез влезел в стая, в която били Мюриъл и майка й, двете излизали начаса. Нощно време тя му обръщала гръб и мълчала като пън.' Само преди четири дни Мюриъл му звъняла по три пъти "в службата, говорела му открито колко го обича и колко иска да имат още едно дете. Сега разговорите им се свеждали единствено до това кой ще отиде до супермаркета.
Какво се е случило? не спирал да я пита Рамез.
Ако ти самият не разбираш, защо трябва да ти го казвам аз? отвръщала Мюриъл.
Мълчанието, й продължило, докато си тръгнала майка й. ^ ^
Винаги ми е била беззаветно предана, както и аз на нея разказваше Рамез. Никога не сме се карали за нищо, обаче в мига, в който се събере с майка си, се проме-
120
ня изцяло, сякаш става друг човек. Превръща се в прида тък на майка си.
Рамез продължи разказа си:
Тъст мй е само една пионка в ръцете на жена i Й Изобщо няма думата. Тъща ми го командва и по същи начин иска да подчини дъщеря си и моето семейетво: Ако не може да наложи волята си, инати се докрай.
Рамез описваше Мюриъл като човек, обладан от зъл дух: винаги пиела кафето си с прясно мляко, сега обачеза почнала да използва мляко на прах като Изабел. Пушела цигари „Мерит" с филтър, а сега започнала да пуши „Мар-лборо", като майка си. Дори лицето, й се променило и това била най-ужасната, промяна. Обикновено била спокойна и открита, а сега погледът й изразявал напрежение, устните й били свити в презрителна гримаса.
Никой никога не ме е мразел така каза Рамез.
Когато намерил визитната картичка на адвокат по бракоразводни дела в хавлията на Мюриъл, той разбрал, че вече губи контрол над живота си.
И ако дните преминавали мъчително, то нощите направо го подлудявали. Често засичал Изабел да крачи напред-назад из къщата. Не спирала да пуши и да пие кафе. Тя продължавала да настоява още по-упорито Мюриъл да я придружи до Африка.
Жена ти не те обича казала тя на Рамез. Ще я заведа заедно е децата в Зимбабве и ако реши, че те обича, ще се върне при теб.
Рамез отказал да даде паспортите и през октомври ' два месеца след пристигането си Изабел най-сетне се предала и напуснала дома им.
Онова, което се случи след това, може да се сравни с електрическа крушка, която светваш и изгасваш ми каза отчаяният зет.
Мюриъл отново започнала да се държи както преди, сякаш се била пробудила от тежък сън.
През юни 1982 година седем месеца по-късно последвал втори удар. Рамез не знаел, че Изабел е подложила Мюриъл на канонада от писма и дори й е изпратила чек за петстотин долара, за да си потърси адвокат. Една събота най-неочаквано Мюриъл се обърнала към съпруга си:
Ще трябва да изсърбаш попарата, която си надробил.
121
Какво искаш да кажеш? попитал я Рамез.
Искам развод отвърнала ледено Мюриъл. Тя н пожелала да му каже причините и Рамез бил подложен н убийственото й мълчание още два месеца.
Чашата преляла една вечер, когато по телефона позвънила приятелка на Мюриъл. Рамез й казал, че жена му спи, и приятелката решила да му каже истината:
Зад гърба ти стават доста нередни неща казала тя. Тъща ти настройва Мюриъл срещу теб.
Това не било изненада за Рамез, само го убедило, че Мюриъл е безпомощна жертва на личност, много по-силна от нея самата. На следващата сутрин Рамез не споменал за телефонния разговор. Просто намекнал на жена си, че знае какво става и че единствената радост на някои хора е чуждото нещастие.
Все едно изрекох вълшебна дума припомня си Рамез. Жена ми ме прегърна, целуна ме и каза: „Обичам те". Позвъни ми три-четири пъти в службата, а когато се прибрах вечерта, ми каза: „Липсваше ми. Повече няма да позволя на майка ми да ме командва."
Мюриъл спазила обещанието си цели четири години. Изабел продължила да й пише. Рамез се дразнел от факта, че тя винаги пропускала името му, когато пращала поздрави на Мюриъл и момичетата. Мюриъл обаче не обръщала никакво внимание на писмата и на горещите молби на майка си да замине за Зимбабве. Веднъж срязала Изабел по телефона:
Няма да ти позволя да разрушиш брака ми.
В писмо до съпруга си от този период тя писала: „Повярвай ми теб обичам най-много от всички на света. Дори родителите си не обичам толкоВа, колкото теб."