Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

DarkMoon не беше гаджето на Наоми. Това беше Наоми.

Но защо фалшиво име?

Защо не се е свързала с нас? Защо поне не ни каза къде се намира?

Освен ако… Отново прочетох заглавието на песента.

„Намери ме, преди да бъда изгубена.“

Фалшивият интернет профил на Наоми нямаше никакъв смисъл.

Освен ако се е намирала в капан и е знаела, че я наблюдават през цялото време. Освен ако е направила всичко възможно да привлече вниманието ни, без всъщност да привлича внимание.

Освен ако е била уплашена.

Посегнах към телефона си и звъннах на Аш.

— Какво? — отговори тя още на първото позвъняване.

— Това направо ще те побърка — казах аз.

18

Не спах. He можех да спя, не и след като събитията прииждаха като голям и шумен карнавален оркестър, който се приближаваше все повече и повече.

Спорих с Аш цяла нощ.

— Трябва да кажем на полицията — заявих аз.

— Защо? — отвърна тя. — Те ще видят единствено бягство на тийнейджърка, която е качила някакви песни на музикален сайт. Голяма работа. Не, няма да го направим. Не и докато не проуча DarkMoon. Ако е била Наоми, ако е търсила помощ, щеше да знае, че ще я търся, и щеше да остави и други следи.

— Ако е била Наоми и е търсила помощ, защо просто не е изпратила имейл или съобщение. Или да хване автобус? Защо просто не се е прибрала вкъщи?

— Ето затова няма да казваме на ченгетата — заяви Аш. — Защото са също толкова глупави като теб. Ще се видим по-късно в училище.

И после затвори.

Нямаше смисъл да ходя на училище след всичко това, което се случваше. Исках да отида да видя Най и да я попитам какво е станало, точно това исках да направя. Но не можех.

Това е другото нещо, което ми каза Аш — че Най ще е в безсъзнание още четирийсет и осем часа поне, че снощи лекарите отвели Макс и Джаки настрани и им казали: „Обикновено очакваме по-бързо възстановяване, гледаме да не държим пациента в медикаментозна кома за повече от няколко дни. Колкото по-дълго е в кома, толкова по-голяма е вероятността за трайно мозъчно увреждане или изобщо да не се възстанови. Смятаме, че трябва да се подготвите за най-лошото“.

Просто ей така, каза ми го просто ей така, безизразно и монотонно. Сякаш не беше истина и точно така го чувствах и аз сега. Така че ще стана и ще отида на училище, защото, честно? Нямах идея какво друго да направя.

— Облече ли си чисти дрехи? — попитах Грейси, когато влязох в кухнята и я заварих да седи над купа с шокомюсли.

Тя погледна надолу към омачканата си униформа и сви рамене.

— Хайде, плюй — отвърнах аз, хванах я за ръка и я поведох обратно нагоре по стълбите. — Нека поне ти сложим чист суитшърт.

За щастие, имаше, както и чиста тениска, така че ѝ помогнах да разкопчае вчерашната униформа и ѝ казах, че ще я чакам навън, докато облече чистите дрехи. Излезе от стаята си много бързо, нямах представа дали въобще се е притеснила, но не мислех, че това е от значение, когато си на седем.